— Корадо Прици не е глупак — отговори Магуир, — а това се отнася и за Анджело Партана. Те сигурно са сред десетте най-големи комбинатори открай време. Вероятно замислят как да ни предадат убиеца на Калхейн, без отвличането на Филарджи да представлява някакъв риск за тях.
— Така ли? Как ще го направят?
— Повярвай ми. Ще намерят начин. Те трябва да предприемат нещо. След това, което се случи снощи, Корадо Прици знае, че семействата са му обявили война. Разчитат на него — и той знае, че този пожар е само началото, — за да го принудят да ни даде някого, който и да е, пречукал Вики Калхейн.
— Значи ще чакаме?
— Трябва да чакаме, комисарю — посъветва го Шеф Магуир.
— Какво ще кажеш на вестниците?
— Лесна работа, ще приемат каквото и да е. Кратко и ясно. Гангстерска оргия приключва с осемнадесет или колкото са там мъртъвци. Честване на бандит се превръща в прелюдия към ада.
— Добре — одобри Митганг. — Мисля, че си го налучкал.
„Градините на Палермо“ горяха до 9:20 на следващата сутрин. През нощта, докато все още беше с Корадо Прици, Анджело се обади в офиса на главния инспектор и попита за лейтенант Хенли. Ченгето, което отговори, каза, че Хенли не е там.
— Ами, по-добре го намери и му кажи да се обади на Анджело.
— Да се обади на Анджело ли? В един сутринта?
— Той живее в Бруклин, нали така? Всички ченгета живеят в Бруклин.
— Какво, по дяволите, е това?
— Кажи му да се обади на Анджело, приятелю.
Два часа по-късно Хенли намери Анджело в апартамента му. Беше 3:10 сутринта. Договориха се да се срещнат в апартамента на Чарли на крайбрежието.
Анджело беше приготвил горещо кафе и някакви кифлички Zucchini74, когато Хенли пристигна.
— Господи — каза Хенли, — обзалагам се, че ако си знаел по колко часа ще работиш, сигурно щеше да си останеш в Сицилия.
— Че кой спи на моята възраст? — попита Анджело.
Седнаха и Хенли се захвана с кифлите.
— Но, какво е това, за бога? Те са страхотни!
— Това е един от специалитетите на сина ми — кифли Zucchini — обясни Анджело. — Той ги прави и след това ги замразява.
— Чарли може да готви?
— Чарли е човек, който може всичко — похвали го баща му. — Дейви, слушай, знаем кои се опитаха да ни очистят снощи?
— Кои?
— Бока.
— Така ли? Защо?
— Старият Куарико Бока има пръст в тази работа. Смята, че Винсънт го е обидил.
— Е? Винсънт наистина го е обидил. Нали така? В банка Йярики ли? Преди два дена, нали?
— Вие, момчета, сте обикновени детективи — каза Анджело. — Нали? Винсънт го засегна и Бока подпали зданието, в което се намираше цялото семейство на Прици. Дори самият дон Корадо беше там снощи.
— И все пак, не биха могли да очистят всички.
— Не. Няколко десетки от бойците ни не бяха там.
— Чарли не беше там.
Анджело подмина думите му.
— Къде беше Чарли, Анджело?
— Чарли отиде до Маями да посрещне една пратка, която не можеше да чака.
— Кога мога да се видя с него?
— Когато се върне.
— Не мога да се въздържа, ще си взема още една кифличка.
— Имам малка изненада за тебе, Дейви, приготвил съм ти дузина кифлички в една кесия.
— Мислех, че пликовете с банкнотите бяха спрели, а?
— Но не и пликовете с кифлички, Дейви.
Хенли налапа половината от една кифличка:
— Трябва да признаеш, че не е обичайно някое семейство в Ню Йорк да използва ченгетата срещу друго семейство.
Анджело сви рамене.
— Вие, приятели, винаги сте били много стриктни. Бока се опита да ви подпали. Това при вас обикновено е свързано с честта и вие ще им го върнете.
— Не е необходимо някой да учи Корадо Прици на чест. Имахме среща — каза Анджело. — Решихме, че не е време да започваме война с Бока. Това е всичко.
— Да. А може би Прици не желае да започва война. Защото това би го изправило срещу всички семейства в Ню Йорк.
— Защо мислиш така, Дейви?
