Гостуването на Игнейшъс завърши с това, че се съгласих да се срещнем следващата неделя след литургията за по едно питие в малък хотел в Брей. Ясно беше, че той приема свещеническият сан и вярата си също толкова трудно, колкото и сексуалността си. Църквата анатемосва такива като нас, а в същото време пренебрегва много по-страшни случи, за чиито мащаби ние тепърва започвахме да научаваме. Дърмът знаеше за инциденти, дори беше докладвал някои от тях, впоследствие виновниците просто били преместени в друга енория или дори повишени, а „простъпките“ им били прикрити. Той не можеше да се отърве от чувството, че ако признае сексуалността си, това го прави едва ли не също толкова виновен, колкото насилниците, и ми беше необходимо време, за да го убедя, че разликата между двама разумни възрастни, които съзнателно влизат във физическа връзка, и по-възрастен мъж, който злоупотребява с властта си, за да въздейства върху дете, което понякога дори не е достатъчно голямо, че да разбере какво всъщност му се случва, е от земята до небето. Дърмът отиде няколко пъти на изповед, разговаря с епископа, опита се бъде честен и открит с него. В отговор от църквата му казаха да си затваря устата, в противен случай щели да го преместят в някоя мисия в най-затънтеното кътче на земята. След още шест месеца вглеждане в себе си и размисъл, Дърмът се отказа от свещеническия сан и си върна светското име. В онзи момент с него вече бяхме станали близки приятели, довереници, а не след дълго станахме и любовници. Преди Дърмът не можех дори да допусна, че ще свържа живота си само с един мъж. Струваше ми се, че за човек като мен връзките ще се изчерпват с мимолетни сексуални срещи, но за своя голяма изненада установих, че съм заобичал Дърмът с цялата си душа и искам той да остане завинаги в живота ми. За щастие чувствата ни бяха взаимни, макар че на него му беше необходимо адски много време, докато най-сетне го признае.
Но аз избързвам. Щом се прибрах при родителите ми през есента на 1973, не знам защо почувствах настоятелен порив да пиша на Оливър и да му съобщя официално, че съм гей. Мисля, че желаех да направя това признание пред човек, с когото съм бил близък в досегашния си живот, исках също да обясня ревността, която изпитвах към него и Лора през лятото. Исках той да знае, че не е възможно да „не харесва обратни“, защото
В онзи период сигурно съм причинил много тревоги на родителите ми. Положението се обтегна още повече, когато обявих, че смятам да напусна колежа и да си отворя ресторант. Този път обаче мама застана на моя страна и с много усилия убеди татко да ми даде назаем капитала, който ми беше необходим за начало. В месеците след завръщането ми от Франция кухнята у дома беше предпочитаното ми място и мама беше във възторг от новите ми кулинарни открития. Някои продукти бях донесъл от Франция, а други ми достави моят първи любовник Тиери. Татко също остана впечатлен от храната, но смяташе, че трябва да прекарвам повече време над книгите. Въпреки това, когато собственоръчно приготвих храната за една от вечерите, които те с мама даваха за дузина от най-изисканите си приятели, а гостите ахкаха и се прехласваха над всяко блюдо, на татко му се наложи да повярва, че имам дарба, в която си струва да се инвестира.
Всички тези уговорки всъщност просто отвличаха вниманието ни от заявлението на Лора, че няма да се прибере и за Коледа. В нередовните си писма от Франция тя разказваше, че в резултат от масирани дарения от хората в цял Прованс е започнал проект по възстановяване на изгорялото източно крило на замъка Д’Егс. Макар и малко объркани от цялата история, ние се гордеехме с благородното доброволчество на Лора и за Коледа й изпратихме огромен колет с лакомства, към който баща ми приложи и немалък чек.
Ресторантът ми —