Аз се уплаших в началото къде е света Катерина тука няма светци има само луди хора, аз знам че и аз съм мъничко луд, Барни ми каза, че съм мъничко луд по хубав начин, но хората тук са луди наистина по много луд начин, много по-луди са от мене и някои крещят, но не с думи, а само със звуци не обичам да се крещи, а други са вързани като мъртъвци в инвалидните колички и ги хранят като бебета и им връзват лигавници и телевизорите гърмят силно много силно.
Шефка е една дама госпожица Норийн която се усмихва и смее, когато звъни на Оливър да му каже, че съм лошо момче чувам я през стената на сестринската стая, но с другите не се смее и усмихва, а е все намусена и не обръща внимание на никого и крещи на сестрите къде е мама, спомних си, в калта, къде е Алис тя идваше в четвъртъците носи пасти играем игри само че вече не идва. В началото бях много уплашен и исках да си ида вкъщи в моята стая и при моето си легло с грамофона, дето ми го подари Барни, но Алис казва че живея тук с дузина приятели някои не ме харесват, други ме обичат, сестра Марион ми е любимата, не харесвам госпожица Норийн тя ме кара да седя с ръце под бедрата Кристи е много стар, текат му лиги както на мен преди и мама казваше, че това е невъзпитано и аз го казах на Кристи, но той се разкрещя госпожица Норийн каза върви си в стаята, но това не е моята стая това е стая на всички ни Кристи, Били, Малаки, Конъл и забравих ги другите, ние си делим една голяма стая и без приказки след като угаснат лампите и без приказки преди лягане и без сандвичи със сладко в леглото помня сандвичите на Барни и приказките за Себелюбивия великан и онези за Алиса дето слязла в дупката след заека, но аз съм в приказката за Гримас и аз съм Принца, така че тя ми е любимата и вчера Кристи отиде в пръстта, без повече лиги слава Богу.
Той беше мъртъв в леглото си и аз му рекох да потърси мама в пръстта и сестра Марион тя ми е любимката и идва през деня и ми дава бонбони това е нашата тайна и Алис не дойде вчера нито миналата седмица нито от много седмици. Видях госпожица Норийн и сестра Марион да се карат. Госпожица Норийн разплака сестра Марион сестра Марион ме пита за Барни и къде живее той и аз й казах, че Барни ми е приятел и тя му се обади и сега той идва да ме вижда и ми разправя, че Алис е в Щастливата страна и рисува картинки и лети със стола. Тя не е в пръстта. Барни ми се закле за това, а Барни не лъже. Барни каза, че можем да посетим Алис, когато порасна. Барни казва, че трябва да съм по-пораснал.
Кабинетът ми е стая с висок таван в лявата страна на къщата. Когато е бил жив, бащата на Алис сигурно също я е използвал за кабинет или за някаква работно помещение, но когато с Алис се нанесохме, тя беше нещо като стая за игри за Юджийн. Пълна беше с плюшени играчки, книжки, имаше един стар грамофон, изобщо беше мърлява и разхвърляна. В средата, върху стар вмирисан килим, се мъдреше стол, много по-подходящ за кухнята: дървен, с тънки дървени летви и ниска напречна дъска за облегалка и с подлакътници. През годините е бил пребоядисван многократно и под покрилата го мръсотия се виждаха лющещи се слоеве синя, червена и жълта боя. Явно това беше „летящият стол“ на Юджийн. Сигурно трябваше да се чувствам поласкан, че първата ми книга е вдъхновила появата му, но ви уверявам, че не е бил част от първоначалната ми идея!
Иначе стаята беше светла и просторна, с два големи прозореца на външните стени: единият гледаше към задната морава, а вторият — към страничната алея на къщата. Двете вътрешни стени бяха облепени с флорални тапети, изпъстрени с накачени плакати на Дисни, афиши от турнета на Дюран Дюран и обложки от албуми на Майкъл Джексън.
Това беше единствената стая в къщата, на чиято врата имаше солидна месингова брава и ключалка, затова настоях, че ще бъда в състояние да работя само тук. Алис отначало не беше много съгласна, но аз я убедих, че ще намерим по-подходящо място за Юджийн на горния етаж — в бившата нейна стая. (За наша спалня бяхме определили бившата спалня на родителите й). Един ден, когато двамата с Юджийн бяха на разходка, аз разчистих стаята, която си бях избрал, изпразних я до голи стени, извлякох боклуците навън, струпах ги в ъгъла на двора и ги запалих. Последва — според мен — с нищо необоснована разправия. Юджийн беше най-силно разстроен заради проклетия стол. Сякаш цялата къща не беше пълна със столове, до един по-хубави! Той хлипаше като бебе и аз начаса си дадох сметка, че по никакъв начин не мога да живея в подобен хаос.