ПАЦИЕНТ № 114
Годишен доклад: 17/12/1987
Име: Юджийн О’Райли
Дата на прием: 22/07/1987
Дата на раждане: 17/05/1959
Височина: 168 сантиметра
Тегло: 105 килограма
Коса: кестенява
Очи: сини
Умствен капацитет: Юджийн е с ограничен интелект, умственото му развитие отговаря приблизително на това на седем-осемгодишно дете. Той не може да чете и пише, макар че много обича да притежава собствени книги; има нужда от помощ при обличане (копчета, завързване на връзки на обувките). Храни се сам, но трябва да бъде наблюдаван, защото в противен случай ще яде, докато на масата има храна. Най-често съумява сам да се обслужва в тоалетната. Телевизията не му прави почти никакво впечатление, но обича музиката, макар че физическата му реакция на музиката тревожи другите пациенти. Юджийн не си дава сметка за габаритите на тялото си и физическата си сила.
История: Юджийн О’Райли е приет през юли тази година. Въдворен е в „Сейнт Катринс Хаус“ от зет си Оливър Райън (авторът на детски книги Винсънт Дакс). При приема е бил в добро общо здравословно състояние, макар че сестра Марион докладва за синини над лактите и по тялото му. Господин Райън ги обясни с това, че често се налагало да връзват или затварят Юджийн по време на пристъпи на агресия. Господин Райън силно съжаляваше за инцидентите, довели до появата на синините, но подчерта, че не е имал друг избор, тъй като Юджийн не бил в състояние да контролира темперамента си. Господин Райън докладва, че Юджийн станал труден и агресивен след смъртта на майка си през 1986 година и че вече е невъзможно за него да се полагат грижи в домашна обстановка, особено предвид последния случай на предизвикване на пожар от страна на Юджийн, умишлен опит според господин Райън. Трябва да отбележим, че съществува разминаване по този въпрос между господин Райън и съпругата му Алис Райън, сестра на пациента. Господин Райън уверено твърди, че представата на съпругата му за способностите на Юджийн е нереалистична, както и че тя не си дава ясна сметка за склонността му към агресивни изблици.
Оценка: Склонността към агресия е нехарактерна за възрастни със средни до тежки умствени затруднения, каквито демонстрира и Юджийн, но явно господин Райън е бил напълно прав за наличието на подобна склонност у пациента, тъй като Юджийн прояви известна агресия при отказа си да бъде поверен на грижите ни, и за съжаление се наложи помощта на двама санитари, докато въдворим пациента в заключено помещение, за да може господин Райън да си тръгне. Юджийн среща изключителни трудности в адаптацията си към режима в „Сейнт Катринс Хаус“ и причинява сериозни проблеми сред другите пациенти. Например, често се опитва да вдига други пациенти, когато те седят на столовете си, а след това да тича по цялата дължина на болничните коридори, като ги държи заедно със стола високо над главата си. За някои от пациентите това е весело разнообразие, но за други е ужасяващо преживяване и ние не можем да допуснем здравето и безопасността на когото и да било от поверените на нашите грижи да бъдат застрашени. Юджийн беше мъмрен неколкократно за подобни изблици и реагира войнствено на всеки опит да бъде ограничено движението му. Макар да не бяхме склонни да прибягваме до медикаментозна терапия за Юджийн, в крайна сметка това се оказа единственият ни вариант за действие.
Понякога Юджийн е словоохотлив, а друг път — крайно мълчалив. Господин Райън ни предупреди, че не можем да разчитаме на истинността на думите на пациента, а и ние сами скоро се уверихме, че Юджийн обитава свят на фантазии, в който си представя, че е принц, владетел на магическо кралство. Чрез проби и грешки също така установихме, че е най-добре Юджийн да бъде оставен на собствените си мисли и представи, а не разубеждаван.
През първите два месеца след приемането на Юджийн сестра му го посещаваше почти ежедневно, но беше видимо разстроена всеки път, когато си тръгваше. Това разстройваше и Юджийн, така че реших да пиша на господин Райън и да го помоля да ограничи посещенията на съпругата си в „Сейнт Катринс“ до веднъж седмично. Госпожа Райън обаче не можеше да бъде убедена да не носи домашно приготвени пасти и сладкиши, които ние конфискуваме още на входа в името на доброто здраве на Юджийн.
Норийн Макнали
Изпълнителен директор на дома за медицински грижи
„Сейнт Катринс Хаус“