… Случаят на Елън Смит, лекувана от великия психолог Флурноа; описанието му за „светкавично бърза“ смяна на изражения и гласове.
… Случаят в Южна Африка, описан от известния етнолог Жюно; описанието му на една жена, която изчезнала посред нощ от дома си и на следващата сутрин била намерена „вързана за върха“ на едно много високо дърво с „тънки лиани“, а след това „се плъзнала по дървото с главата надолу, съскала и бързо подавала език от устата си като змия. Дълго висяла там и говорела на език, който никой не бил чувал“.
… Случаят с Жозеф и Тиебо Бюрнер, на възраст съответно осем и десет години; описанието как „лежейки по гръб, изведнъж почнали да се въртят като пумпали с шеметна бързина“.
Имаше и още прилики, още причини да се предположи, че става дума за внушение: споменаване за огромна физическа сила и неприличен език, плюс евангелските описания на обсебване, от които навярно произхождаше странно религиозното съдържание на бълнуването на Ригън в клиниката „Беринджър“. Нещо повече, в главата се описваше поетапно развитието на манията: „Първият етап, заразяването, представлява атака чрез обкръжението на жертвата: шумове, миризми, безпричинно преместване на предмети; вторият етап, обсебването, цели да внуши ужас чрез наранявания, които един човек може да причини на друг с удари и ритници.“
Свещеникът се върна до прозореца.
Карас се върна към един пасаж от „Римски ритуали“, който бе подчертал с молив: „Екзорсистът трябва да бъде много внимателен, за да се увери, че нито един от симптомите не е останал без обяснение…“ Карас замислено кимна. Добре тогава. Да видим. Крачейки напред-назад, той обмисли признаците на заболяването заедно с възможните обяснения. Мислено ги отмяташе един по един:
Отчасти от заболяването, отчасти от недохранване и грижи, а според него най-вече поради връзката между мимика и психическо състояние.
Йезуитът все още не бе чувал нейния „истински“ глас. Но дори гласът да беше висок, като твърдеше майка й, гласните струни можеха да загрубеят от непрестанните крясъци, което да доведе до промяна в гласа. Единственият проблем си оставаше необяснимата му сила — това бе физиологично невъзможно дори и при загрубели гласни струни. И все пак, помисли си Карас, в състояние на патологична възбуда не бяха редки проявите на огромна мускулна сила. Не можеше ли при гласните струни да се срещне същият тайнствен ефект?