— Няма да се обаждаме на линейка — казвам твърдо аз. — Отидем ли в болницата, някой ще се обади в полицията, за да съобщи за извършено престъпление.
— Е, и?
— Може би не искам да намесвам полицията. — Говоря тихичко, със спокоен глас, но лицето ми показва съвсем ясно как се чувствам.
Бека задържа погледа ми, любопитна е, дори подозрителна.
— Защо? Така де, не са сред любимите ми хора, но са ти колеги, нали?
Тя ми подава чаша вода и няколко хапчета. Изпивам ги наведнъж. Едва сега осъзнавам, че съм изтощен не само от побоя, но и от бремето, което нося през последните няколко месеца — стреса от лъжите, които казвам на Мина, на София, на всички на работа. Срещата от тази сутрин с инспектор Бътлър ми се струва, че е била преди месеци.
— Издъних се — казвам неочаквано.
Това седемнайсетгодишно момиче не е сред първите имена в списъка ми с хора, на които споделям, но понякога е по-лесно да си излееш душата пред човек, който не ти е толкова близък. Поглеждам обезпокоено София.
Бека веднага реагира.
— Искаш ли да гледаш „Пес патрул“? — Тя подава ръка на дъщеря ми и я отвежда в дневната. След малко чувам добре познатата мелодия. Бека се връща обратно в кухнята. Скръства ръце. — Този тип, който те преби, е приятелят на Катя, нали?
Толкова съм изненадан от въпроса ѝ, че не мога да отговоря.
Бека се усмихва самодоволно.
— Да не мислиш, че не знаех, че прегрешаваш с прислужницата? Една от майките ми каза, когато вземах София от училище. Искаше да ме предупреди, в случай че се пробваш с мен. — Детегледачката говори грубо, сякаш уважението, което ми е показвала досега, е било престорено.
— Да се пробвам с теб? Никога не бих…
Тя се засмива.
— Нямаш никакъв шанс!
— Господи. — Потривам лице, забравил в какво състояние се намирам. Последвалата болка е добре дошла, за да ме разсее от факта, че родителите на съучениците на София ме смятат за сексуален хищник.
— Какво клише, а? — В този момент Бека изглежда по-възрастна от седемнайсет и ме кара да се зачудя защо има подобно отношение към мъжете. Определено не всички сме толкова лоши, нали? — Старецът спи с…
— Старецът?
— … украинската прислужница.
— За бога, Бека, не съм имал афера с Катя!
Настъпва тишина, която е нарушавана единствено от Райдър и неговите приятели кучета. Изражението на детегледачката показва ясно, че не ми вярва.
— Защо си е тръгнала тогава? Според Мина ти си виновен. — Тя става и си налива чаша вино, сякаш това е нейната къща и е възрастна, а не хлапе.
— Не си достатъчно голяма, за да…
— Да ти налея ли? — Налива втора чаша, без да изчака отговора ми. Усещам неувереност в перченето ѝ, сякаш играе роля. Спохожда ме мисълта, че всички тези приказки, че може да пробвам нещо с нея също са роля, с която цели нещо конкретно. Дали Мина не я е накарала да го направи? Дали това не е някакъв капан, макар дори самата идея да ми се струва нелепа?
Кожата ми е лепкава. Вземам виното от Бека и отпивам от него в опит да се отърва от тебеширения вкус на хапчетата в устата ми и от кръвта в гърлото ми. Носът ми е прекалено подут, за да мога да дишам през него.
— Не съм имал афера с Катя — заявявам твърдо или поне толкова твърдо, колкото ми позволява замаяната ми глава. — Никога не съм имал афера с друга жена. Ала вината наистина е моя, че си тръгна. — Бека се обляга на плота и килва глава на една страна. — Този мъж — или друг, който приличаше на него — заплаши Катя. София също беше там. — Изведнъж си спомням съвсем ясно онзи ден, в който помощницата ни и дъщеря ни връхлетяха в къщата. Двете плачеха и едва можеха да говорят.
Тате! Тате!
Той каза, че ще ме нарани, каза, че ще нарани София!
— София не е разбрала какво точно е казал мъжът на Катя — обяснявам на Бека. — Но е видяла реакцията ѝ и се е изплашила толкова много, че оттогава сънува кошмари.
Заглеждам се през прозореца. Вече се стъмва и над тъмните очертания на градината е надвиснало отражението ми. Снегът се е усилил и снежинките падат на парцали навън.
— Не разбирам — защо не си съобщил в полицията? Защо си оставил Мина да си мисли, че имаш афера, след като не си направил нищо лошо?
— Аз направих нещо лошо. — Гледам градината през отражението си. — Дължа пари. Много пари.
Сумата се увеличава всеки ден. За това помагат овърдрафтът и кредитните карти — една, за която Мина знае, и още пет, за които дори не подозира. Вноските по колата, парите, които заех от колеги на работа, защото нещата са малко трудни, откакто Мина ме изрита.
И големият заем. Десетте бона, които взех от лихвар, с който ме срещна работата ми — при това не по добър повод. Взех ги, за да платя най-наложителните дългове, при лихва, за която не ми пукаше, защото имах план да ги върна бързо и всичко щеше да е наред…
Само че не можех да се спра.
— Имам проблем с хазарта.
