— Майка ти шофира червен мини купър със закачен на огледалото за обратно виждане пискюл.
Последвалото мълчание ме уверява, че съм прав, и тази победа ме окуражава. Тъкмо бях свършил работа, когато видях Бека в „Теско“. Бях обещал на Мина — бях обещал и на себе си, — че ще се прибера направо у дома, но желанието да залагам беше прекалено силно и в следващия миг вече карах в противоположната посока на дома ни, към хипермаркета в покрайнините на следващия град, където вероятността да попадна на някого, когото познавам, не беше толкова голяма. Разполагах с цял джоб дребни и не смятах, че има някакъв проблем. Какво толкова, просто щях да си купя талон за търкане? Хиляди хора си купуваха такива. Нямаше да тегля пари от банковата си сметка, нямаше да похарча повече от десетачка, нямаше да купувам други талони, ако изгубех на първия…
Толкова много обещания, толкова много сделки със самия мен.
Дали алкохолиците се чувстваха по същия начин? зачудих се аз. Няма проблем да изпия една бира — бирата не е водка. Няма проблем да изпия една чаша, не е една халба. Няма проблем да пийна, ако съм с приятели, ако минава пет часът, ако денят е еди-кой си…
Изпразних джоба си на касата, като избягвах да срещам погледа на касиерката, защото се страхувах да не прогледне през мен, след което седнах в колата си на петдесет километра от дома ни и изтрих сребърното фолио на седем непечеливши талона. Първата крачка е да признаеш, че имаш проблем, казваха всички. Само че никой не ти обяснява каква е втората крачка.
Ако се бях прибрал веднага у дома, нямаше да я видя, но останах в колата за една-две минути, за да се преборя с избилата по кожата ми пот, с вината, срама и желанието за още. Намерих една лира в жабката и шепа монети от по двайсет пенита, оставени в неизползвания пепелник за паркинг автоматите. Събрах пари за още два талона и слязох от колата. Мразех се за това, но все пак го направих. Този път щях да купя различни талони — от серията „Мач 3 Триплър“. Щях да преценя колко хора чакат на опашките и да избера друга касиерка. Ако случайно попаднех на същата, щях да я даря с обезсърчена усмивка. Госпожата каза, че не съм взел от правилните. Щях да я оставя да си мисли, че съм мъж под чехъл. По-добре това, отколкото да научи истината.
Разминах се с Бека, докато влизах. Тя си гледаше телефона и вървеше към паркирана на мястото за инвалиди кола. Жената на шофьорското място имаше същия нос като нея и същата извивка на горната устна. В началото си помислих, че може да ѝ е сестра, след което забелязах сивите корени под русата ѝ коса и бръчките около устата ѝ. Извърнах се, защото не исках да ме види и да подхване разговор, не исках нищо друго, освен да спечеля нещо, каквото и да е, за да оправдая действията си.
— За какво говориш? — пита Бека сега, но вече е твърде късно. Краткото ѝ мълчание ми разкри всичко. Затварям очи и отново се връщам в онзи тунел от магазина до паркинга. Бека не ме видя — просто не се огледа, — мина точно покрай мен и се качи в колата на майка си. Тогава не им обърнах особено внимание, защото не ми пукаше, просто исках да купя талоните и да спечеля петачка от „Мач 3 Триплър“ — така щях да съм изгубил само четири лири, — но част от мен все още беше в работен режим, както винаги. Спомням си, че косата ѝ беше вързана назад — тя я носеше пусната през двата пъти, в които бе гледала София — и бе облечена в суитшърт с някакво лого на гърдите. И с тъмни дънки.
Не, не бяха дънки. А панталони. Тъмносини панталони. Коя тийнейджърка носеше тъмносини панталони? Частите на пъзела си дойдоха на местата. Бека се обади на Мина от нищото, а Мина толкова се зарадва, че въобще не я попита каквото и да било.
Тя е приятелка на Катя — работили са заедно. Очевидно Катя ѝ е казала, че си търсим някой, който да се грижи за София след училище.
— Работиш в „Теско“ — казвам аз.
Ако греша, губя. Няма да имам повече козове, с които да преговарям.
Тя не отговаря.
Прав съм.
— Дори да си им дала фалшиво име и адрес, ще изискам записите от охранителните камери и ще видя номера на колата на майка ти. Предполагам, че си включена в избирателните списъци, нали? — Продължавам да говоря все по-бързо и по-бързо, да набирам увереност и да се държа като полицая, който съм всеки ден. — Оттам ще разбера истинското ти име и рождената ти дата. О, в същото време имаме доказателство, че си била в дома ни — ще накарам интернет доставчикът ни да ни осигури справка за всички устройства, включвани в мрежата ни.
Това е моето призвание. Следовател. Баща. Двете половини от личността ми се сливат по ужасен и по перфектен начин. В този миг разбирам, че ще се измъкнем оттук. После ще проследя Бека — която и да е в действителност — и ще я накарам да си плати. Не с юмруците, които изгарят от нетърпение да бъдат използвани, а според закона.
Мислите ми са прекъснати от бягащи крака.
— Бека?
