— А кое е? Говоренето? Срещите? Думите не водят до никаква промяна, само действията. Можеш да си част от проблема, ако желаеш, но аз се гордея, че съм част от решението.
— Седни!
Нареждането не идва от Ганг, който вече диша тежко, все едно е на последната дължина от маратон, а от Мисури. Тя ме гледа намръщено, докато сядам на пода, след което излайва на Замбези:
— Остани с него.
Замбези завърта очи, но се подчинява. Зад нея Мисури се насочва към предната част на самолета. Надниквам между краката на Ганг и Замбези и я виждам, че чука на вратата на пилотската кабина.
Отварят ѝ и тя влиза вътре.
Какво се случва там?
Мъжът, който пилотира самолета — онзи, който се нарича Амазонка, — знае достатъчно, за да пусне Мисури вътре, но дали някой от тях е наясно как да се справи с кода за спешни случаи?
— Чух, че някога си летяла. — Ческа идва и сяда до мен, като заема огледална поза на моята.
Поглеждам я косо.
— Кой ти го каза?
— Един човек от екипажа, беше през есента. Споменах му, че ще летя на директния полет от Лондон до Сидни. Той ми спомена, че също е бил зачислен, но се е сменил. Каза, че си искала да летиш на всяка цена. — Тя имитира акцента на Райън с усмивка на лицето.
— Да. — Малко се отпускам. Райън не знае цялата история, известно му е само, че съм била в школа за пилоти и съм се отказала. Очевидно колегата ми е споделил дори това. — Първият ми урок беше в „Пайпър Уориър“. Подарък от родителите ми. Ходих на още няколко, докато бях в тийнейджърските си години, предимно на самолети „Чесна 150“.
— Райън каза, че си се обучавала за пилот на пътнически самолет. — Изражението ѝ е любопитно, но не и грубо, и смятам да ѝ разкажа всичко. Чудя се как ли ще се почувствам, след като си излея душата след толкова много години. Може би като изповед пред свещеник, докато смъртта изчаква в сенките.
Вземам решение в мига в който уредбата се включва и следва съобщение от пилотската кабина:
— Говори вашият пилот.
Гласът е женски. На Мисури.
— Защо тя управлява самолета? — Двете с Ческа поглеждаме Ганг, но изписаното на лицето му объркване ни подсказва, че той също няма представа. — Тя знае ли как?
— Не знам — прошепва в отговор Ганг. Представям си го в къщата на родителите му, в стаята му, която пази спомени от училище, тийнейджърски приятелства и силна музика. До него Замбези е насочила поглед в другия край на самолета и това ме кара да се замисля: Да, права съм. Правилно съм разбрала ситуацията. Планът ми бавно се оформя в главата ми.
Мисури продължава:
— Със съжаление ви уведомявам, че британското правителство не се съгласи с исканията ни да наложи глоби на авиокомпаниите, които не желаят да използват енергия от възобновяеми източници.
Завъртам се и си разменям ужасен поглед с Ческа и останалите. Какво означава това?
Няма да е необходимо да чакаме дълго, за да разберем.
— Ще продължим да летим към Сидни — заявява Мисури. — Там ще покажем на правителството неговия провал, като се забием в известната Опера на Сидни.
Ганг се обръща, за да погледне Замбези, чиято ужасена физиономия съвпада с тези на другите похитители.
Те не знаят. Това не е било част от плана.
Стомахът ми се свива.
Един мъж до прозореца става от мястото си и вдига нагоре телефона си.
— Изпратили са изтребители! Пише го навсякъде в Туитър.
— Военновъздушните сили! — извиква някой от другия край на кабината. — Идват да ни спасят! — Надигат се весели възгласи — предизвикателни, смели. Споглеждаме се с Ческа, чието лице е сериозно и бледо. Стомахът ми отново се свива. След като Мисури я няма, хората свалят ръце и разтриват схванатите си мускули.
— Какво ще направят изтребителите? — пита Дерек, който е забелязал обезпокоените ни изражения.
— Вероятно ще ни принудят да се отклоним към Бризбейн — отговаря Ческа. — Или ще ни ескортират до летището в Сидни и ще останат с нас, докато не кацнем.
Роуън се навежда и смалява кръга ни, като оставя Алис извън него.
— А ако Мисури се опита да се разбие в Операта на Сидни, както каза?
— Няма да ни позволят да стигнем дотам. — Ческа млъква за миг, след което снишава глас, за да не бъде чута от хората в кабината, които трябва да останат спокойни. — Ще ни свалят.
Гласът на Мина е красив. Тя говори по онзи прекрасен начин, характерен за лингвистите — думите ѝ са като кадифе и се леят от устата ѝ. Английският е основният ѝ език — живяла е тук през целия си живот, — но френският ѝ, езикът, на който родителите ѝ говорят у дома, също не отстъпва. Мина твърди, че не говори арабски, но го разбира и от време на време изпуска по някоя дума, която не може да се преведе на английски.
— Всичко е преводимо — казах ѝ аз във времената преди София. Преди да се оженим.
— Ишк — възпротиви се тя, без да ѝ мигне окото.
— Какво означава това?
— Любов, само че…
— Виждаш ли, превежда се!
— … много повече от това. Ишк е най-голямата ти страст, другата ти половина. Думата за бръшлян произлиза от същия корен — ишк е толкова голяма любов, че не можете един без друг. — Мина ми се усмихна. — Ишк е това, което имаме ние.
