За Карън Ричи Круз знаеше само онова, което му беше казал източникът му. През последните две години бе работила в агенция за компаньонки на име „Чувствени срещи“. Беше приемала обаждания от клиенти, беше организирала срещите и таксувала кредитните им карти.
През 2010 клиент на име Артър Валънтайн беше удушен с жица в хотел „Морска панорама“ — втората жертва от, както се оказа, серия от пет убийства на гости на хотели в три калифорнийски града.
Карън Ричи беше разпитана за смъртта на Валънтайн от лосанджелиската полиция, тъй като бе ангажирала компаньонката, която беше подарила на Валънтайн последното му удоволствие. Когато Круз беше говорил с Ричи два часа по-рано, тя се беше съгласила да му разкаже всичко, което знае за убийствата в хотелите, срещу хиляда долара в брой.
В момента той опитваше коктейла си, след което го постави на салфетка на масата и каза:
— Добре, Карън. Какво имаш за мен?
— Нещо, което полицията не знае. Ще си заслужа парите, не се притеснявай, а освен това ще ти спестя малко време и неприятности. Компаньонката не е убила клиента.
— Била е заподозряна ли?
— За кратко, да. Понеже е от последните, видели жертвата жива и така нататък. Казала, че е правила секс с него и не я арестували. Не са имали друго доказателство, освен самата уговорка, но въпреки това не я оставили на мира. Не можеше да продължи да работи, без ченгетата да я следят и да сплашват клиентелата.
— Значи, не знаеш кой го е убил, така ли? Защото ако знаеш, давай по същество, ако може.
— Ха, да не мислиш, че ти искам хилядарка само за да ти кажа, че курвата не го е направила? — Жената се разсмя и си сръбна от дайкирито. После допълни чашата си от шейкъра. — Ето какво мисля, господин Емилио Круз. Трябва да говорите с компаньонката, защото тя знае нещо, което ще ви е от полза. Ето за това ми плащате. Името й е Кармелита Гомес. Кажете, че ме познавате.
Круз извади плика, дръпна две стодоларови банкноти и й ги подаде под масата, а екзотичната танцьорка на сцената свали сутиена си и раздруса цици за публиката. Той се наведе по-близо до Карън Ричи:
— Останалото ще получиш, след като се видя с тази жена.
— Вече се видяхте — каза тя и вирна брадичка по посока на стълбището.
— Горе ли? На вратата на гардероба?
— Същата. Свършва работа в четири.
Круз изгълта „Лошия испанец“ заедно с яйцето и заяви:
— Изчакайте ме.
Пъхна двайсетачка в празната си чаша и се качи обратно нагоре по стъпалата.
Кармелита Гомес все още стоеше до гардероба, когато той се промуши през завесата от ризи.
Само той говори: обясни й, че Карън Ричи е казала, че не трябва да се страхува от него. Че му е необходима информация, за която ще си плати. И че ще я чака пред клуба в четири сутринта.
Даде й номера на телефона си и й каза: „Не закъснявайте“, на английски и на испански.
Круз прибра пистолета си от охранителя на входа, качи се в колата си и потегли на юг. Дел Рио и Скоти бяха в микробуса за наблюдения на улица „Саут Андерсън“, близо до пресечката с „Артемус“.
Круз паркира, потупа вратата на микробуса и се качи отзад.
Разказа накратко на останалите за Кармелита Гомес, а те му казаха, че абсолютно нищо не се беше случило с откраднатите от мафията трийсет милиона в лекарства. И че босът на Западния бряг, Кармине Ноча, плащаше, за да ги държат под наблюдение, но същевременно кършеше пръсти, скърцаше със зъби, постоянно звънеше на Джак и се побъркваше.
— Според мен складът представлява тайно убежище — каза Дел Рио. — Ще преместят микробуса, когато си осигурят доставката. Другият вариант е самият склад да се е превърнал в аптека. Може и да изнасят хапчетата по няколко флакона наведнъж.
Круз остави Дел Рио и Скоти да поспят, а той пое смяната да наблюдава склада. Тримата заедно с Джъстийн работиха по основните случаи, докато Джак по цял ден и цяла нощ си скъсваше задника от работа да се измъкне от неговия собствен ужасен случай.
Круз щеше да е по-щастлив, когато Джак беше вече свободен и се върнеше да работи с тях. Надяваше се това да се случи, преди най-големите клиенти на Private да се изпарят.
Той разбуди Дел Рио в 3,35 и се качи обратно в служебната си кола. Точно в четири часа отново паркира под лампата в „Норт Уестън“, на улицата срещу надписа „Хавана“.
Тя беше по-безлюдна и пуста отпреди шест чЎса, като изключим група хулигани, които хапваха след пиянска вечер в „Такос ел Падио“.
Круз тъкмо обмисляше дали да не иде там и да използва тоалетната, когато вратата на „Хавана“ се отвори и на улицата излезе жена с дънки, черна жилетка и черни кецове „Конвърс“. Той присветна с фаровете и Кармелита Гомес пресече, и дойде до колата. Хвърли поглед наляво-надясно към улицата, вмъкна се на седалката до шофьора и затвори вратата.
Кармелита Гомес миришеше на цветя и на цигарен дим. Погледна Круз с тъмните си очи. Все едно да се взираш в дулата на два деветмилиметрови пистолета.
— Карън тъкмо ми каза, че искаш да говорим за мъртвия клиент от миналата година. Тя не може да си затваря устата.
— Ти си й разказала за това, нали?
