Скоти компенсираше донякъде. Той можеше да прави цигански колела на една ръка и да тича като гепард. Но пък Скоти беше бивше моторизирано ченге. Досега не беше престъпвал закона по този начин и да работи за гангстер беше против всичко, което го правеше добро ченге. Точно в този момент, докато Рик обикаляше и търсеше къде да паркира, Скоти седеше зад Круз и подрипваше с коляно, като тресеше предната седалка.
— Рик — започна отново Круз, — по-добре да минем през задната стена. Покривът не ми харесва. Ама изобщо.
Дел Рио каза търпеливо:
— Знаем онова, което Скоти разучи. Ако минем през стената, не знаем на какво ще попаднем. Може върху нея да са складирани тежки неща. Може да уцелим и тръби.
Дел Рио започна да ругае, защото улица „Бойд“, на която бяха спрели преди, беше затворена. И от двете страни на пресечката нямаше нито едно свободно място.
— Казвам ти, Рик, това не ми харесва — каза пак Круз.
— Ето там.
Дел Рио паркира в една отбивка със знак „Паркирането забранено“, което можеше и да не направи впечатление на някой случайно преминаващ полицай по това време на нощта. Евентуално.
Още преди колата да спре, Скоти вече беше излязъл през задната врата. Пресече улицата, облечен в черно и с маска за ски в ръка. Прикри се в сянката на външните стъпала на склада и, както беше направил предишния път, разтресе един прозорец така, че алармата да се включи.
Алармата оглуши няколко пресечки по-нататък, а Круз знаеше, че е предупредила и техниците в контролния център на „Охранителни системи Боско“ чрез телефонен сигнал.
Същите онези хора, които бяха приемали сигналите преди двадесет и четири часа, най-вероятно сега също бяха на смяна. Бяха получили три фалшиви обаждания от този адрес и екипът на Дел Рио разчиташе, че от „Боско“ ще уведомят собственика на сградата и полицията, че алармата е отчела повреда на системата, а не влизане с взлом. Детективите от Private зачакаха отговор от страна на полицията, който така и не дойде. Петнадесет минути по-късно, на бледата лунна светлина, Круз, Скоти и Дел Рио пресякоха улица „Андерсън“ и влязоха в тясната пролука между склада на фабрика „Червената котка“ и съседната сграда за авточасти.
Използвайки техника за катерене, наречена „бриджинг“, те се заизкачваха сантиметър по сантиметър, залавяйки се за пукнатините в тухлите между двете сгради.
Две коли изсвистяха по хлъзгавия път, докато мъжете от Private бавно напредваха към покрива на склада на фабриката за керамични изделия „Червената котка“.
Скоти преметна крак през ниския праг на ръба на покрива, изтегли се нагоре и се прехвърли, след което подаде ръка първо на Круз, а после и на Дел Рио, който се претърколи върху покрития с битумна мембрана покрив и нареди: „Залегнете!“.
Тримата залегнаха зад стената, поеха си дъх и се огледаха наоколо.
Дел Рио отброи наум няколко минути, после се изправи, намери плетеницата от електрически кабели, които се спускаха от стълб на „Андерсън“, и ги прекъсна с клещите си, изключвайки електрическото захранване в склада.
Алармата, детекторите за движение, телефонните линии — всичко беше прекъснато… но за тяхна огромна изненада, алармата отново зазвуча почти веднага.
Дел Рио се стресна и залегна по рефлекс. После каза:
— Имат резервен генератор. За алармата. Сигурно е безжичен.
— Да се махаме оттук — рече Круз.
И тогава алармата замлъкна насред звъненето.
— От „Боско“ са я спрели, защото са решили, че им стига толкова врява за тази нощ. Емилио, добре сме си. Сега оставаме на място. Ще кротуваме и ще се уверим, че никой няма да дойде.
Минаха доста протяжни десет минути, след което Дел Рио се изправи, измина шест метра навътре от страната на „Андерсън“, прецени горе-долу на око същото разстояние от „Артемус“, после извади от чантата си осемнайсетволтов електрически трион на батерия и го включи.
Трионът издаваше малко шум, но не такъв, че да разбуди кучетата пазачи в квартала или дори да направи впечатление на някого, който минава оттук с колата.
Скоти и Круз стояха до Дел Рио, докато той разрязваше битумната мембрана, старите слоеве асфалтово покритие и долния пласт шперплат, а после и гипсокартона, който не представляваше препятствие пред острието.
Таванът падна през отвора и изтрополи надолу. Те се заслушаха в настъпилата тишина и тогава Скоти отвори една от торбите си с изненади.
Той сложи челника си и извади едно десетметрово полиетиленово въже с диаметър два сантиметра и половина. Завърза единия му край за тухления комин, навърза възли по дължината му и тръгна към дупката.
— Движй се бавно — каза Дел Рио, а Скоти се ухили, оживен от вълнение и притеснение.
Той изпъна въжето и се спусна от покрива в помещението за изпичане на глинените съдове. Дел Рио слезе след него, а последен беше Круз.
В момента, в който краката му докоснаха земята, Круз отиде до офиса и намери резервната безжична алармена система точно до електрическото табло. Извади батериите и нагласи предавателя за активни смущения от мобилния си телефон, в случай че безжичният сигнал отново се появи.
