Ако успееше да ги открие, Рос нямаше да бъде заловен със скъпоценностите във фургона му, в случай че някой го предаде. Тя щеше да му обясни как е научила за скъпоценностите, когато му дойдеше времето — ако въобще дойдеше. Все още не вярваше, че той знае нещо за тях. Но междувременно щеше да направи всичко, което беше по силите й, за да го запази от Кланси и от хората, които го преследваха.
Тя падна на колене, вдигна пилата, с която й бе разместила останалите дъски, и я заби в цепнатините. Започна да стърже с нея, пот се стичаше в очите й, докато накрая парчето дъска вече можеше да се повдигне с ръка от мястото си. Механично, и без особен оптимизъм, тя пъхна ръка в освободеното пространство.
Дъхът й спря в същия момент. Защото вместо грубите дъски от дъното на фургона, ръката й напипа нещо меко.
Тя се приведе и втренчи поглед под дъската, като в същото време се пресегна. В ръката й лежеше торбичка от черно кадифе, дълга около десет инча и широка шест, завързана с черен копринен конец отгоре. Тежеше доста.
Потта рукна с нова сила и потече между гърдите й, докато тя развързваше конеца, след което наклони торбичката към отворената си шепа. Ахването й беше толкова силно, че изпълни целия фургон. Не чуваше никакви шумове отвън, освен биенето на кръвта в ушите й.
Тя никога не беше виждала истински скъпоценности, освен фалшивите украшения върху сергията на амбулантния търговец и някоя случайна камея, или медальон, които дамите носеха в неделните дни. Беше като омагьосана от скъпоценните камъни, които блестяха в милиарди отблясъци. Хвърляха ослепителни дъги върху вътрешната страна на брезентовите стени на фургона, улавяйки последните проблясъци на слънцето, просмукващи се през тях. Пръстени, обеци, гривни, огърлици, брошки, някои от тях със златни и сребърни апликации, толкова фини, че изглеждаха като изтъкани от паяжина. Лидия не си даваше сметка за паричната стойност на това съкровище. Тя се радваше на красотата му.
Овладя се и върна обратно в торбата всичките украшения. Какво да прави с тях? Ако ги скриеше някъде другаде, докато дойдеше моментът да ги даде на Кланси, Рос можеше да открие липсата им. Но нали Рос не знаеше нищо за тях? При всеки случай беше по-добре да ги остави там, където ги беше намерила, дори и това да означаваше да мести отново шкафа на мястото му.
Току-що остави торбичката в скривалището й и премести шкафа, когато съвсем изненадващо Рос разтвори широко със замах брезента.
— Какво правиш?
Тя се бе облегнала върху шкафа, в усилията си да поеме дъх и виновно се обърна към него.
— Нищо — изрече бързо тя.
Тя преглътна с усилие и й се прииска сърцето й да не бие толкова силно. Беше ли крадец съпругът й?
— Бузите ти са зачервени.
— Така ли? — попита тя, залепвайки длани върху пламналото си лице. — Много ми е горещо. Тук направо човек не може да диша. Нямах време дори да се измия.
Той се засмя, прекрачвайки във фургона.
— Да идем да поплуваме.
Спря до нея и обви шията й ръце, сплитайки пръсти. Горещият му дъх опари устата й, вдъхна аромата й, окъпвайки горната й устна с език.
— Имаш солен вкус.
Мускулите й омекнаха, щом я зацелува. Тя се прилепи към него въпреки жегата и опря длани на гърдите му. И ризата му беше изпотена.
— Казах ти, че не съм се измила.
— Нито пък аз. Страшно съм мръсен. Така че, хайде към реката — прошепна той в шията й. Ръцете му държаха гърдите й и ги масажираха със забележителен талант. — Ще смъкнем всички тия мръсни дрехи и…
— Не — каза тя, като го отблъсна. — Не мога да направя това. Някой ще ни види.
Той се изсмя гръмогласно на негодуванието й, което накара къдриците да затанцуват по главата й. Очите й блестяха възбудено.
— Добре. Аз ще се съблека, а ти можеш да плуваш с ризата си.
— Аз не мога да плувам — изрече тя превзето.
Беше се научила да флиртува едва в последно време. Не знаеше, че се нарича така, не знаеше дори, че го прави. Знаеше само, че колкото по-съблазнителна е пред него и го кара да посяга към нея, толкова повече му се услажда прегръдката й. Тя се обърна с гръб към него и тръгна към дъното на фургона.
Ръцете му я обгърнаха отзад. Той я притисна до гърдите си. Едната му ръка захлупи гърдите й, а другата му ръка обхвана корема й и пръстите му се забиха в него.
— Тогава ще направим нещо друго, което можеш. Нещо такова. Можеш да го направиш, нали?
— Мммм — измърка тя кимайки. — Ти ме научи как.
Тя се завъртя в прегръдката му и потънаха в дълга целувка, в която участваха и телата им. Гърдите й се триеха в него, а тя галеше коравата буца в панталона му с корем.
— Проклятие! — изруга той и я отблъсна. — Ти си права. Тук е дяволски горещо. — Лицето му блестеше от пот. — Да вземаме Лий и да тръгваме към реката.
Той я поведе към изхода на фургона. Вървяха хванати за ръце, докато търсеха Атланта с Лий. Рос се чудеше откога само мисълта за секс бе започнала да се превръща в нещо толкова забавно.
