— Отначало си мислех, че искам да се оженя за нея. Наистина си мислех, че я обичам. — Той отново изпсува. — Тя е права. Казваше, че единствено съм искал да я чукам и след като вече съм я притежавал, вече не съм давал пет пари за нея. Предполагам, че трябва да се оженя за нея — добави той без особен ентусиазъм.
— Ще ти се наложи да чакаш на опашка.
— А?
— Скаута сподели с мен, че го натискала да се оженят, Буба — каза меко Рос. — Тя е била с много мъже. — Той не спомена на момчето, че и той многократно бе получавал покани от нея. Не особено явни, разбира се, но един нормален мъж не би ги пропуснал. — И ако се окаже, че е забременяла, бая ще се поозори, докато докаже кой е бащата. Тя е една твърде хитра кучка, която се е вкопчила в теб и не иска да те пусне. — Когато видя обезсърченото лице на момчето, той го потупа по рамото. — В живота на всеки мъж има по една Присила, момичето, предопределено да го въведе в реалния свят, момичето, което го завлича под полата си, а после се прави на оскърбената невинност.
— Имал ли си момиче като нея, Рос?
Рос го напуши смях и се зачуди какво ли би казал Буба, ако научеше, че Рос бе обучаван от цял бардак, който с радост го въвеждаше в тайните на любовта през ленивите следобеди, или вечерите, когато бизнесът не вървеше особено. Той се ухили в здрача и зъбите му блеснаха.
— А това е вторият урок, който трябва да научиш. Един джентълмен никога не споделя такива неща.
Рос с облекчение видя как Буба се разсмя. За пръв път се държеше нормално от деня, в който беше убит Люк.
— Не обвинявай себе си за това, което се случи с Люк. Вината не е твоя.
— Докато съм жив, все ще ми тежи.
— Разбира се, такава рана не зараства леко — съгласи се Рос. — Но мъжът се учи от грешките си и никога не повтаря една и съща два пъти. — Той посочи с пръст към момчето и произнесе твърдо — И стой надалеч от курви като Присила Уоткинс. След като ти е позволила да легнеш с нея, значи ляга и с много други мъже. След няколко години и в твоя живот ще дойде единственото момиче, с което ще се свържеш.
— Някоя като Лидия.
— Лидия?
А той си бе мислил, че идеалът за жена на момчето щеше да бъде Виктория.
Буба преглътна с усилие, изплашен, че може да възбуди гнева на Рос.
— Не искам да кажа нищо лошо, Рос, но Лидия е най-красивата жена, която някога съм виждал. Двамата с Люк си го помислихме, когато я открихме в гората, макар че тогава не изглеждаше много добре.
И когато неговият кумир не отвърна нищо, а го загледа с безизразен си поглед, той продължи забързано:
— Тя е мека и гладка, но не й е неприятно да я галиш и милваш, нали, Рос?
Лидия, отпусната в детелината, с измачкани дрехи, смееща се над зелените петна по чорапите и галейки го игриво, Лидия, която никога не се сърдеше, че заравя пръсти в косите й, Лидия, с лице изкривено от напрежението, с което превземаше страниците на книгата една по една в усилието си да ги прочете правилно.
— Тя е не само красива, но и много храбра.
— Храбра? — отвърна като ехо Рос.
Сякаш разговаряха за някого, когото той не познаваше, но искаха мнението му за него.
— Да, когато се грижеше за конете, когато теб те нямаше, а аз се чувствах много зле. Първо я беше много страх от тях, но това не я спря. Сигурно не трябва да ти го разправям, но тя им носи захарни бучки и те умират за тихите думички, с които ги нарича, почти по същия начин, както и с теб. Много време ме моли да я науча да язди. Обещах й, че ще я науча, ако ти нямаш нищо против, но тя ми каза, че иска да го запази в тайна от теб, за да може да те изненада. Започнах да й помагам да се качва на една от кобилите, когато те нямаше наблизо. Нали не ми се сърдиш за това, Рос?
Рос замаяно поклати глава. Лидия да язди кон?
— Не, защото все трябва да свикне с конете, тъй като ще й се налага доста да ги наобикаля, когато се устроим.
Беше искала да го изненада?
— Точно така си помислих и аз — изрече Буба с видимо облекчение, че Рос не бе побеснял от своеволието. — Трябва да я видиш как се държи за седлото, за да не падне! — Той тихичко се изкикоти. — Учи се да язди по мъжки, в случай че нямаш седло за странична езда.
— Разбира се.
— Но не й показвай, че знаеш, когато поиска да те изненада.
— Обещавам ти, че няма.
Буба погледна към фургона с копнеж.
— Така се надявам да срещна и аз някой ден жена като Лидия. — После добави бързо, уплашен, че е прекрачил границите на приятелството — Лека нощ, Рос, и ти благодаря… ъъъ… за всичко.
И той изчезна в здрача.
Фургонът беше тъмен и той се добра пипнешком до постелята. Свали ботушите и панталоните си и легна до спящата жена.
— Рос? — попита тя сънливо.
— Върнах се.
— Проследи ли го?
— Изгубих го, след като се здрачи. Не мисля, че повече ще се завърти наоколо. Няма за какво да се тревожиш.
Страшно й се искаше това да е вярно.
— Ял ли си нещо?
— Не съм гладен.
И в противоречие на думите му червата му се обадиха гръмогласно.
— Но ти си гладен! — възкликна тихо тя, протягайки ръка в мрака, да погали корема му.
Но пръстите й попаднаха малко по-надолу и улучиха копринената окосменост под пъпа му.
