Безразличието на Рос я докарваше до бяс. Не бяха ли го убедили вече чувствата й? След като сложи Лий да спи, тя се обърна към него, готова на всичко, само и само да го накара да каже за какво й е сърдит. Той тъкмо навиваше един сламеник.
— Какво правиш?
Бяха минали няколко седмици, откак беше спал за последен път отделно от нея.
— Отивам да спя отвън.
Тя прокара език по устните си.
— Бих искала да останеш тук с мен и… Лий.
Той продължи да събира постелята си, без да я поглежда. Тя не можеше да му признае колко много щяха да й липсват обятията му. Реши да използва друг аргумент. — Този мъж може още да броди наоколо. Ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако си при мен.
Той беше с гръб към нея, запътил се към изхода. Спря, обърна се, и прокара очи по тялото й с нескрито отвращение. Изсумтя презрително:
— Лидия, даже и един глупак може да види, че ти си способна да се грижиш за себе си.
И отново се отвърна. Това пренебрежение, това изписано презрение на лицето му я доведе до бяс, какъвто тя досега не беше изпитвала. И тя се затича подире му.
Тя се спусна към отдалечаващия се гръб и го обърна към себе си. Ако не беше го изненадала по този начин, никога не би била в състояние да изпълни заканата си. Но той беше напълно неподготвен за атаката й, както и за огъня, разгорял се в тъмните й очи.
— Какво искаш да кажеш с това, Рос Коулман? Кажи ми защо не искаш да ме погледнеш, защо не ме докосваш от вчера? Настоявам да отговориш!
Рос пусна сламеника на пода, сякаш захвърляйки ръкавица за дуел. Той сложи ръце върху бедрата си.
— Добре. Ще ти кажа — изрече той. Заради спящия Лий и съседите говореше тихо. Но това не го правеше по-сговорчив.
— Нямам навик да намирам жена си в гората сама с друг мъж; цялата рокля раздърпана, гърдите — изложени пред всички. Аз ужасно съжалявам за смъртта на Хил. Но по дяволите, какво правеше ти там с него по това време?
— Аз не бях с него — пламна тя. — Бях сама. Просто се разхождах, исках да се отморя. — Тя се ненавиждаше за лъжата, но не можеше да го остави с мисълта, че двамата с Уинстън са си уреждали тайни срещи. — Уинстън се появи точно навреме. Знаеш ли какво можеше да ми се случи, ако не беше спрял онзи мъж?
Челюстните мускули на Рос се свиха на топки.
— Е, това не би ме изненадало. Ти оказваш голямо влияние върху мъжете и много добре го съзнаваш. Хил самият беше влюбен в теб и ако не беше джентълмен от стара южняшка порода, щеше да те опатка много отдавна. Хал Грейсън не сваля от тебе телешките си очи. Всеки мъж от кервана спира работа и те зяпва, когато минаваш покрай него. Дори и на Буба Лангстън му се издуват панталоните, когато му се усмихнеш. Те умират само да те докоснат. И не си придавай такъв учуден вид. — Той изсумтя, когато тя се сгърчи от негодувание. — Знаеш много добре, че е вярно. — Придърпа я за раменете към себе си и я повдигна, докато очите им се изравниха само на няколко инча едни от други: — Ти самата си го докарваш.
Лидия се втренчи в каменното му безмилостно лице, докато ударът на думите му не стигна до съзнанието й. Сълзи на гняв потекоха от очите й. Отблъсна ръцете му и се дръпна като дива котка.
— Какво можеш да знаеш ти за това, мистър Коулман? Мистър праведник Коулман се оженил за своята светица Виктория. Как можеш да знаеш нещо за мен — какво чувствам, какво представлявам? Ти нищо не знаеш! — прошепна тя силно.
Рос беше като зашеметен от внезапното й преобразяване. Косата й обграждаше лицето подобно на венец, обагряна от светлината на фенера. Очите й горяха с опасен пламък.
— Сама ли си го докарах, когато завареният ми брат ме изнасили?
— Твоят…
— Да, моят заварен брат. Не по кръв. Баща му беше женен за мама. И когато старецът почина и вече нямаше кой да го възпира, той ме изнасили. Първият път се случи под навеса, където държахме нещастните животни на тая воняща ферма. И беше съвсем подходящо място, защото такава се почувствах и аз, животно. Той ме изненада и ме събори в мръсотията. Нарани ме. По краката ми течеше кръв, когато си отиде, а по гърдите ми личаха следи от зъбите му. Същите гърди, които толкова те оскърбиха вчера. И… О, Господи, какво те е грижа всъщност?
Тя покри лицето си с ръце и приседна на пода, дълбоко потънала в стихийно изплувалите спомени.
— Бях омърсена, страшно омърсена. Миех се и се миех, стържех се отвътре и отвън, но въпреки това не можех да се почувствам чиста.
Рос, без да отделя очи от нея, придърпа с пета едно столче и седна върху него. Гневът му, до преди секунди разпален до бяло, сега угасна като платно на кораб, хванато от внезапно безветрие.
Той се отпусна на стола, сплитайки пръстите на двете си ръце и притискайки кокалчетата до устните, като свидетели на неговото нещастие.
— Този ли твой заварен брат те направи бременна?
Лидия кимна обезсърчено, войнственият й дух вече се бе изпарил. Тя загледа с празен поглед пред себе си.
— Могла си да избягаш — предположи спокойно Рос.
Тя се изсмя презрително, отмятайки назад завесата от коси си с ръка, гледайки злобно.
