Целуна я жадно и нежно. Ръката му се плъзна от рамото до гърдата й и я покри. Но още при първия й лек стон той се отдръпна.
— Знам, че вчера се уплаши много. Господи, само като си помисля, какво можеше да ти се случи… — Той стисна силно очи. — Аз те разбирам.
Лидия се изправи и му предложи гърба си, повдигайки косите си от врата.
— Би ли ми помогнал да се разкопчея?
Гръдният кош на Рос се изпълни от някакво огромно чувство, по-силно от всичко друго, което беше изпитал през живота си. Той седна на ръба на стола и Лидия остана между коленете му. Отначало пръстите му бяха непохватни, но после започна да се справя добре.
След като ги разкопча, той развърза коланчето на полата, разхлаби връзките на долната й фуста, и ги издърпа. Скоро бельото й остана на пода като ненужна купчинка. Тя грациозно го прекрачи.
Видът й беше особено възбуждащ. Когато се освободи от блузата и започна да разкопчава ризата си, той я хвана за ръцете.
— Позволи на мен.
Ръцете му галеха гърдите й през тънката памучна тъкан. Плъзгаха се покрай ханша, изучавайки извивките му.
Бавно, без да среща никаква съпротива, достигна гърба. Беше безупречен и гладък. От раменете до бедрата й гръбнакът образуваше мека вдлъбнатина. Той постави връхчето на показалеца си в началото на раменете и го плъзна чак до основата му. Тялото нежно преминаваше в две изкусителни полукълба, които той целуна нежно.
Лидия потрепери от наслада. Езикът му я галеше.
— Обърни се — изкомандва той нежно.
Както и очакваше, зърната й бяха големи и тъмни под настоятелния призив на пръстите му. Той помести длани и я придърпа по-близо до себе си, като целуна напрегнатите коралови връхчета. Дразнеше ги с нос, страстно триеше глава в тях.
Излъчващият мека светлина фенер я осветяваше, хвърляйки танцуващи сенки върху златистата копринена кожа. Искаше му се да я погълне цялата. Но вместо това впи ръце под гърдите й, сякаш я заключваше за всичко чуждо.
Привеждайки се напред, устните му погалиха леката изпъкналост на корема. Езикът му запали буря от усещания в тялото й. Палците му продължаваха да галят гърдите й, като често отскачаха достатъчно високо, чак до зърната, които вече бяха зачервени и набъбнали. Ръцете й се впиха в гъстите му коси. Никога не бе предполагала, че може да съществува такова удоволствие. Дали не правеха нещо порочно? Дали беше нещо, известно на всички останали, освен на нея, и тя сега го научаваше?
Тялото на Рос беше извън всякакъв контрол. Кръвта му бушуваше в слабините. Той усещаше ръцете й в косата си, вдъхваше аромата на кожата й, вкусваше от красотата й. Разтапяше в нея, но това не му беше достатъчно. Той искаше още. Всичко.
Дръпна се назад и в слабата светлина съзря триъгълно гнездо.
Пулсът му биеше като чук в черепа, огромният му член щеше всеки миг да скъса копчетата на панталона му. Целият потрепери под напора на страстта. Отново се приведе напред, потърка леко с мустаците си, много леко, корема й, после надолу, надолу, докато стигна връхната част на сладкото триъгълниче. Устните му се отвориха, дъхът му раздвижи меките косъмчета.
Тя реагира с внезапен тласък на цялото тяло. Дъхът влизаше на пресекулки в нея, и все така рязко го напущаше, ръцете й продължаваха да рошат косите му.
Той за миг се засрами от това, което върши, и бързо се изправи. Изправи се несигурно, за да й каже в следващия миг, останала без разум.
— Свали обувките, но си остави чорапите.
— Защо?
Той смъкна ботушите и панталоните си.
— Обичам да те гледам, когато си с тях.
Тя го послуша и той, захапвайки долната си устна, простена и задърпа копчетата на ризата си.
— По-добре дай да ти помогна.
Тя дръпна ръцете му и се зае да разкопчава ризата му. След миг тя изхвърча. Първо с очи, а после и с пръсти, тя докосна грапавия белег. Любовно го погали и прошепна:
— Как не си загинал.
Повдигна се на пръсти, докато устата й се изравни с белега. Устните й леко погалиха розовата кожа.
— Толкова съм щастлива, че си оцелял.
Разделяйки се с последните си целомъдрени задръжки, тя го целуна по белега, заравяйки дълбоко език в неравната ямичка. Тихо стенание се изтръгна от гърлото му и ръцете му се обвиха около нея. Устните й все по-уверено се плъзгаха по гръдния му кош. Твърдите къдрици на гърдите му гъделичкаха устните и носа й, но тя умираше за допира му. Гърдите й галеха корема му, зърната му се свиха под допира на пръстите й и тя усети удоволствието му.
Рос беше изумен от горещото усещане пронизало цялото му тяло.
— Проклятие! С теб всичко е различно и аз отново се уча на любов.
Лидия се отпусна върху сламеника, докато той се бореше с бельото си.
Тя се опита да потисне смеха си, но не успя. Рос също не успя да сдържи усмивката си. Накрая легна гол до нея и я сграбчи в мечешката си прегръдка.
— Да не мислиш, че е много смешно? — повтаряше той на шега, като я стискаше така, че ребрата й пукаха.
— Не, не, моля те. Спри, моля те — простена тя, като се бореше с ръцете му.
— Ще си платиш за смеха — изрече той.
— Как?
— За наказание ще останеш с чорапите си.
Той лежеше вече между бедрата й, прострян върху нея, а напрегнатият му член пулсираше.
