— Той е бил твой съпруг? — запита той, без да вярва на ушите си, като се молеше тя да отрече всичко.
— Не. Кланси Ръсел никога не ми е бил съпруг — настоя тя. Дори и мъртъв, Кланси продължаваше да я инквизира. — Той ми е заварен брат.
— Боже господи, те излязоха и роднини — изсмя се унищожително Джентри.
— Завареният брат? — изрева Рос.
Очите й молеха за разбиране и пощада.
— Да.
— Всичките дяволи в ада — изруга Рос. — Значи ти си знаела за мен? Още преди да ти разкажа?
— Да, но…
— И ти с твоя заварен брат, когото се преструваше, че ненавиждаш…
— Аз го ненавиждах… ненавиждам.
Тя нямаше право да се издаде, че знае за смъртта на Кланси. Не можеше да навлича беда на Буба.
— Значи двамата заговорничехте да ме продадете за паричната награда?
— Не — протестираше отчаяно тя. — Рос, не. Той ме заплашваше, че ще те издаде, ако не му дам скъпоценностите.
— Скъпоценности? Какви скъпоценности? — запита той.
— Скъпоценностите, които отмъкна от мен — изрева Джентри. — Семейните бижута на фамилия Джентри. Без съмнение си принудил Виктория да отвори сейфа в трапезарията и си ги взел. Успяхме да ги укрием от янките, за да ги отмъкне негодник като теб! Не предполагам, че Ръсел може да знае за тях. Най-вероятно тази жена тук, която претендира, че ти е съпруга, му е казала.
— Ако скъпоценностите ти трябват, ще ти ги дам — изрече Лидия, пристъпвайки към Джентри. Тя би била щастлива да му даде каквото поиска, само да свалеше револвера си от Рос. — Лий… — Тя повдигна бебето към дядо му.
Той се отдръпна рязко назад, сякаш детето беше дяволско изчадие.
— Дай го на негъра и донеси бижутата.
Мозес пое детето, което вече бе започнало да плаче от глад и от напрежението наоколо. Лидия повдигна полите си и хукна към фургона, измъкна торбичката от мястото, където я беше скрила само преди няколко часа. Тя избягваше обвинителния поглед на Рос.
— Пусни я. — Тя захвърли торбичката на земята. — Погледни, Кларк. Пипнах те с доказателствата. Това ми е достатъчно, за да те убия.
— За пръв път я виждам — възкликна Рос.
— Той не е откраднал нищо — извика Лидия. — Виктория я е взела със себе си, когато са потегляли от Тенеси.
— Затваряй си устата! — изрева Джентри. — Ти не си достойна даже да произнасяш името й.
Той я сграбчи със свободната си ръка за лакътя и изви ръката й зад гърба. Обърна я с лице към Рос.
— Хубаво я виж, Кларк. Това е типът жена, която ти подхожда най-много. Гледай хубаво, как обикаля наоколо по долни дрехи без никакъв срам. Държа ли те зает цяла нощ завчера, както каза Ръсел, за да може да ни извести за местонахождението ти?
— Не!
Лидия изстена високо от болка и срам. Кланси дори и мъртъв продължаваше да руши живота й. Щеше да преживее без особени последици оскърбленията на Джентри. Но не и погледът на Рос, лишен от всякакви илюзии, който направо я убиваше.
— Как научи за тия скъпоценности, Лидия?
Гласът му беше лишен от каквато и да било интонация.
Тя преглътна с усилие, като примижа от болката, причинена от желязната хватка на Джентри.
— Кланси ми каза. Не знам как е разбрал. Показа ми плакат с твоето име и лице, и каза, че си търсен, и ме заплаши…
— Кога?
— Веднага след смъртта на Люк.
Рос изпсува и избухна в смях. Първо бяха само дълбоки хрипове в гърдите, после постепенно свикна с тях. Съзнаваше, че болката в ребрата му ще го докара до делириум, но се остави на вълните на истерията.
— Още преди седмици!
Всичко ли, което му беше разказала, е било лъжа?
Острите му като бръснач очи оставяха осезаеми нарези по лицето й. Тя овлажни устните си.
— Той уби Люк, Рос, защото Люк го е видял да се навърта из горите около лагера. Той беше мъжът, който ме нападна и който застреля Уинстън.
— И ти не се осмели да кажеш на никого? Дори и на мен?
— Страхувах се, че може да стори злина на теб и Лий.
— Или го прикриваше — изръмжа бясно той.
Не можеше да отдели поглед от разголените й гърди, които преливаха от деколтето на ризата. Тя се беше привела напред в опит да намали болката, причинена от хватката на Джентри, и това само ги откриваше още повече. Косата се плискаше върху раменете й.
— Ти си се срещала тайно с него зад гърба ми.
— Да, но…
— А снощи? Беше ли тук снощи?
— Не. Искам да кажа да, но…
— Когато ме молеше да спя при теб, това беше за да ме задържиш? Ти си била негова курва, нали така? Той е имал пълната власт над теб и е могъл да те накара да направиш всичко за него, нали?
Думите му я блъснаха като снаряд в гърдите. Въздухът внезапно я напусна. Тя се вгледа в две зелени очи, които не познаваше. Дори и след всичко, което бяха станали един за друг през изминалите няколко седмици, той пак беше готов да повярва на най-лошото за нея.
— Да — изсъска тя през зъби. — Да, аз бяха негова курва. Да, той беше тук снощи. Предложих му да тръгна с него. Предложих му да използва тялото ми, както намери за добре. Бях негова курва, за да спася живота на мама. Щях да бъда негова курва до края на живота си, за да спася теб и Лий. Едва ли щеше да ми е по-зле да бъда негова, отколкото твоя. Защото това си мислиш за мен, нали?
