Очите му пронизващо огледаха непознатата стая, докато накрая я откри седнала в един стол-люлка, близо до отворения прозорец, гледана в него с широко отворени, немигащи очи. Седеше абсолютно неподвижна. Беше облечена в блуза и пола. В стаята всичко бе застинало, с изключение на косите й, които лекият вятър ритмично повдигаше и оставяше да падат върху бузите й, които вече не бяха смъртно бледи, макар все още да не бяха възвърнали обичайния си цвят.
Човекът от Пинкертън седеше край нея.
Той забеляза белезниците.
— Тая тъпа свиня заместник-шерифът — изръмжа той.
Извади малък ключ от джоба си, приближи се бързо до него и ги отключи, след което ги пъхна в джоба си.
— Моля да ме извините, мисис Коулман, загдето по моя вина доведоха съпруга ви като престъпник при вас — произнесе той почти жизнерадостно.
Рос си помисли, че или вече не може да чува, или още сънува кошмар, който не иска да свърши. Наистина ли беше нарекъл мъжът Лидия мисис Коулман?
Лидия дари детектива с блага усмивка. Рос жадуваше да изпие образа й, но Мейджърс го заговори.
— Разбира се, че всички смехотворни обвинения срещу вас от страна на мистър Джентри бяха оттеглени.
Рос се втренчи в мъжа с неприкрито недоверие. Очите му излъчиха милион въпроси за миг.
Мейджърс се изкашля шумно и извърна поглед от тези пронизващи очи. Не искаше да му се напомня, че се канеше да извърши нещо нечувано. Изправяше се срещу всеки принцип, който беше следвал неотклонно през дългата си кариера. До този момент всичко беше бяло или черно, правилно, или престъпно. До преди няколко дни изобщо не му беше идвало на ум, че може да има област, където понятията за добро и зло, за дълг и отговорност бяха преплетени от емоции и първични инстинкти.
Но през последните два месеца той беше съжителствал с Ванс Джентри. Видя догматичния начин на мислене на мъжа, непоклатимото му увереност в неща, които никога не бе подлагал и на най-малко съмнение. Той бе станал свидетел как мъжът, когото хората познаваха като Рос Коулман, падна върху жена си с молбата да не умира. Той беше прекарал часове с момичето, разпитвайки я за миналото, за мъжа, за когото се беше омъжила при толкова необичайни обстоятелства.
Беше спорил със себе си в продължение на дни, но в ранните часове на днешния ден той вече знаеше как ще постъпи. Правотата на постъпката му беше твърде относителна и зависеше единствено от гледната точка на човека, но той нямаше да се откаже.
Отиде до другия прозорец в стаята и дръпна завесата настрани, за да се наслади на късните летни рози на мисис Хансън. Но всъщност го направи, за да остави двамата насаме.
— Според мен, мистър Коулман, Джентри усещаше, че дъщеря му го е напуснала. Той беше ядосан и на двама ви, че сте се измъкнали потайно. Като баща не мога да го обвинявам за това, което изпитва. Но една съпруга не извършва криминално деяние, когато тръгва нанякъде със съпруга си, без да извести родителите си.
Той им хвърли бегъл поглед през рамо. Мъжът не бе помръднал, но го гледаше с безмълвно подозрение. Жената гледаше съпруга си. Той отново се обърна към прозореца.
— Последните няколко дни направих подробно разследване. Виктория Джентри Коулман е починала по време на раждане. Можехте да си спестите много неприятности, млади човече, ако бяхте регистрирали смъртта й по надлежния начин.
Устата на Рос се раздвижи, без да пророни и дума. Да не беше това някакъв капан? С каква цел? Този човек знаеше прекалено добре кой стои насреща му. Рискува и хвърли един въпросителен поглед към Лидия. Тя едва доловимо поклати глава в отговор, давайки му да разбере, че знае точно колкото него.
— Свещеникът, дошъл да произнесе надгробното слово при погребението на Виктория, ме увери, че ще провери в регистрите.
Мейджърс поклати глава.
— Той не го е направил, но всички от кервана, които успях да открия, и с които разговарях, потвърдиха историята разказана ми от вашата съпруга, от настоящата ви съпруга. — Той отново се обърна към Рос. — Между другото, много съжалявам, че се наложи да престоите в ареста, докато успея да изясня всички тези неща.
Рос не каза нищо. Нито Лидия. Тя не беше проговорила и дума, откакто той беше влязъл. Дали не изпитваше силни болки? Или беше още в шок? Защо го гледаше със същата предпазливост, както тогава, през онази нощ, когато я бяха довели във фургона му да накърми Лий?
Мейджърс извади нещо от джоба си и го подхвърли на леглото. Беше черната торбичка от кадифе.
— Джентри ви обвини, че сте откраднали тия скъпоценности.
— Те са на Виктория. Аз не ги искам — отвърна грубо Рос.
Ако до този момент Мейджърс бе имал някакви съмнения, то те вече окончателно се разсеяха. Сони Кларк не би проронил и сълза над ранена жена. Сони Кларк би си проправил път сред дъжд от куршуми в напрегната ситуация. Сони Кларк имаше репутацията на мъж, който се измъква и от най-бдително охраняваните арести, имащи лошия късмет да му предложат подслон. Рос Коулман бе прекарал последните няколко дни втренчен безмълвно в стените, мълчалив и очевидно погълнат от скръбта си.
