— Прости ми, прости ми — зашепна той, докато обсипваше лицето й с горещи целувки. — За миг си го помислих, но после проумях какво ти е струвало да кажеш, че би се върнала обратно при Ръсел. Знам колко се отвращаваше от него. И тогава проумях колко ме обичаш.
И той я целуна. Ръката му я обви около врата и я придърпа. Той притисна устата й със своята.
Когато накрая се отдръпнаха разгорещени един от друг, тя залюля главата му между ръцете си и се вгледа в очите му.
— Съжалявам много, че трябваше така да научиш, че Виктория е взела скъпоценностите с нея. Аз се опитвах да накарам мистър Джентри да не стреля, иначе никога не бих казала.
— Тя нямаше вяра в мен, Лидия. Не ми се доверяваше.
— Аз съм сигурна, че ти е имала доверие. Просто е имала навик да притежава само красиви вещи. — Той не споделяше мнението й, но кимна с тъга. — Аз знам колко си я обичал, Рос, в това няма нищо лошо.
Той огледа устата й се зачуди дали някога щеше да се отегчи да я целува. „Няма“, помисли си.
— Обичах Виктория за това, което направи за мен. Винаги ще я обичам, защото ми роди Лий. Но — добави той знаменателно, прокарвайки устни по нейните, — ти си моята любов. Моята най-скъпа любов, без която не бих могъл да преживея и ден.
Тя едва има време да прошепне името му, преди устните му да захлупят отново нейните. Постепенно се отпуснаха върху студената, зелена трева. Когато най-сетне устните му оставиха нейните в покой, те останаха да лежат един до друг. Показалецът му проследи дантеления ръб на ризата й и възбуди токове на желанието у нея, които я разтърсиха.
— Защо мислиш, че го направи, Лидия?
Ръката му беше като застинала.
Пръстите й, които се бяха наслаждавали на твърдите черти на лицето му също застинаха.
— Не знам.
— Четири дни не знаех жива ли си, или мъртва. От ума ми не излизаше как лежиш там, обляна в кръв, докато ме издърпваха от теб. Господи! — Той притисна лице в долчинката между гърдите й. — Ако Мейджърс ме прекара през ада, защото не знаеше какво ти се е случило, защо ме пусна?
Тя прокара пръсти през гарвановочерната му коса.
— Мисля, че той разбра, че ти вече не си онзи човек, който си бил, че си вече съвсем друг. Но той беше длъжен да се увери. И стигна до заключението, че не е честно да кара Рос Коулман да плаща за греховете на Сони Кларк.
— А какво ще кажеш за греховете на Рос Коулман? Можеш ли някога да ми простиш, че съм се съмнявал в теб?
Усмивката й беше дяволита.
— Ако ме обичаш сега.
Очите му блеснаха от освободената и дълго потискана страст.
— Не можем. Ще ти причиня болка.
Той целуна превръзката.
— Това е повърхностна рана. Докторът каза, че аз съм припаднала повече от шока, отколкото от куршума. — Тя видя болката в очите му и неправилно я изтълкува. — Много е грозно. Ще ми остане белег — изрече стеснително.
Той простена и целуна горните извивки на гърдите й.
— Този белег винаги ще ми напомня за твоята любов.
— Дори и когато се бием?
— Дори и тогава. По дяволите, всяка наша разправия ми доставяше страшно удоволствие. Ти ме възбуждаш. — Той повдигна глава и се засмя в лицето й. — Пък ако започнем да си сравняваме белезите, имаш още доста, докато ме догониш.
Ръцете му се спряха върху коланчето от панделки и го развързаха.
— Сигурна ли си, че се чувстваш достатъчно добре?
— Да — изрече тя замечтано, като му помогна да разкопчее ситните копченца и смъкна ризата от раменете си.
След като пак се отпусна на тревата, той се вгледа в гърдите й.
— Всеки път забравям колко са едри. И всеки път сякаш откривам отново съкровище.
Плътта й изпълни ръцете му; галеше я, целуваше я.
— Още имаш вкус на мляко. Помня, когато те доведоха първата нощ, как зърнах това — пръстът му очерта тъмния кръг около зърното — обсипано с мляко. Желаех те дори и в онзи момент. Нека ми прости Господ това.
— Рос, моля те.
Той отговори на молбата в гласа й и се изправи. Бързаше да се съблече. Бързаше да си навакса за загубените дни и нощи.
Повдигайки към Рос пламналите си тъмни очи, тя помести ръце върху стомаха му.
— Нека аз да ти ги сваля.
Устните й се плъзнаха по окосмената ямичка на пъпа му. Пръстите му се сключиха около главата й. Тя разкопча копчетата на панталоните му едно по едно, като устните й деликатно поздравяваха с целувка всеки инч. Едва доловимата ласка на дъха й, на устните, го влудяваха.
Дланите й го прегръщаха. С кратък замах, тя отметна дрехите от него. Каменното му съвършенство беше доказателство за любовта му и красив израз на мъжествеността. Тя го целуна с нежно благоговение.
— Ах, любов моя.
Той изстена шумно като се освободи от бричовете си. Нежно я положи върху тревата, усмихвайки се.
Косата й се беше разпиляла върху тревата, а багрите на залеза оцветиха тялото й в алено, златно и пурпурно. Естественият отблясък на плътта й придаваше особено излъчване. Снежнобялата превръзка с нищо не намаляваше съвършенството й. Дори напротив, подчертаваше го. Той легна до нея и я взе в прегръдките си, като я обърна към себе си.
— Ти си толкова красива — изрече той. — Обичай ме, Лидия, не мога без теб.
Погали гърдите й, целуна ги, после ръката му се плъзна по бедрата.
