Рос Коулман бе мъж, уважаван и почитан от всички, с които бе пътувал през тези два месеца. Можеше с чиста съвест да застреля Джентри в законна самоотбрана. Но не го беше направил. Беше се оставил съвсем покорно да бъде арестуван, без да прояви дори враждебност. Единствената му грижа бе съпругата му. Не беше поискал никакво облекчение за себе си, а вместо това бе настоял незабавно да я закарат на лекар. Не беше дори направил опит за бягство.
Сега пък се отказваше от едно малко съкровище. Не, този човек не беше вече Сони Кларк. Той беше Рос Коулман, и Мейджърс щеше да го остави на спокойствие. Сигурно ставаше сантиментален. На тези години. Но пенсионирането му, което започваше с тези два погубени млади живота, които да тежат на съвестта му, не беше особено приятна перспектива.
— На вас може и да ни ви трябват, но те принадлежат по право на вашия син, мистър Коулман. Не мислите ли, че трябва да ги запазите докато порасне?
Рос бавно кимна. Мейджърс му връчи торбичката, а той на свой ред неловко ги подаде на Лидия.
— Тленните останки на мистър Джентри са вече на път за Тенеси. Известих адвоката му, който ми телеграфира в отговор, че ще се погрижи за всички подробности около погребението. — Мейджърс се изкашля в шепата си и се разтъпка пред прозореца, преди да проговори отново. — Разпитах съпругата ви за загиналия й заварен брат и…
— Загинал?
— А, да, забравих да ви кажа. Няма откъде да го знаете. Намерих го мъртъв онази сутрин, докато тичах да настигна Джентри. Бях му наредил да не ви предявява никакви обвинения в кражба и отвличане без мен. Когато се пробудих, намерих стаята му празна.
Мейджърс облиза устните си при спомена за гнева си в онзи момент. Беше излетял от хотела и се бе затичал към конюшнята, където държеше коня си, когато забеляза проснатото тяло на Кланси до хотела. Той бе предположил, че Джентри е убил Кланси, за да не се разгласи историята за брака на дъщеря му със Сони Кларк.
— Убийството на Кланси остана неразкрито — изрече той замислено. Коулман не можеше да го е извършил. При разпита му Мозес бе казал, че Рос е бил с него целия следобед до сутринта, когато Джентри ги е разбудил. А момичето? Мейджърс отново я изгледа. Ако тя се бе измъкнала тихомълком и бе убила заварения си брат, в което Мейджърс се съмняваше, то тогава бе постъпила напълно оправдано от гледна точка на закона.
Лидия седеше мълчаливо, като се надяваше, че Мейджърс не ще успее да прочете мислите й. Тя никога и при никакви обстоятелства нямаше да спомене какво знаеше за убийството на Кланси. Дори и на Рос. Буба искаше да запази тайната й. Тя щеше да запази неговата.
— Чували ли сте някога за един стрелец на име Сони Кларк? — запита изведнъж Мейджърс.
Очите на Лидия се сблъскаха светкавично с тези на Рос, преди двамата да погледнат детектива. Рос рязко поклати глава в потвърждение. Нямаше обаче да каже и дума на глас, докато не разбереше каква играе Мейджърс.
Сърцето на Лидия се качи в гърлото й.
— Чух, че бил убит — произнесе бавно детективът, без да отделя поглед от лицето на Рос. — Чух, че умрял преди няколко години от огнестрелни рани, които получил при обира на една банка. Какво мислите по този случай?
— Той е мъртъв — изрече Рос недвусмислено.
— Сигурен ли сте в това?
— Да.
Без да отделя острия си поглед от Рос, Мейджърс кимна.
— Ако е мъртъв, това означава, че ние не можем да получим от него никакви сведения за това, къде се намират в момента братята Джеймс.
— Кълна се в Господ, че не знам нищо за това — отговори искрено Рос.
Всички инстинкти на Мейджърс му говореха, че мъжът пред него казва истината.
— Да — каза той, излизайки от замисленото си състояние. — И аз мисля така. — Почеса се по ухото, сякаш бяха разменили думи за нещо съвсем незначително. — Последното ми служебно задължение като служител на Пинкертън ще бъде да пусна циркуляр с вестта, че Сони Кларк е мъртъв. — Той леко се изсмя. — Сигурен съм, че много служители на закона и ловци на глави ще бъдат страшно разочаровани при тази вест. Наградата за главата му ще им се изплъзне.
Колкото и да им беше трудно, и Рос и Лидия останаха с каменни лица. Единствено адамовата ябълка на Рос се раздвижи в гърлото, когато преглътна с усилие.
Мейджърс се приближи до вратата и я отвори.
— Не виждам причина да ви задържам повече.
И той направи широк жест с ръка, че са свободни.
Другите двама души, които знаеха истинската самоличност на Рос Коулман, бяха мъртви. Ванс Джентри и Кланси Ръсел. Мадам Ла Рю щеше да получи писмо от Мейджърс, в което той щеше да й съобщи, че престъпникът е починал от огнестрелните си рани. Датата неволно щеше да бъде пропусната.
Мейджърс бе въртял на шиш Мозес, запитвайки го дали въобще му е известно мистър Коулман да е проявявал признаци на агресивност. Освободеният роб се бе заклел, че мистър Коулман е един от най-прекрасните хора, който някога е имал щастието да познава. Той не знаел нищо за миналото му.
