— Мерси, че не си ударихте по един петак — отвърна тя. Макар че целият участък, а и вероятно повечето ченгета в Ню Йорк знаеха за взлома, Ники описа ситуацията от първа ръка, а те я слушаха внимателно, със сериозни изражения.
— Дръзко — каза накрая Руук. — Да подгониш ченге в собствения й дом. Типът сигурно е откачалка. И вчера така си помислих.
— Или… — рече Хийт, като реши да сподели усещането, което таеше, още откакто видя Поченко в хола си с нейния пистолет в ръка. — Или някой го е изпратил да се отърве от мен. Кой знае?
— Ще спипаме копелдака — каза Роули. — Ще му стъжним фамилията.
— А така — допълни Очоа. — Уведомили сме болниците да внимават за мъже с наполовина изгладени физиономии.
— Капитанът каза, че вече сте събудили рано Майрик.
Очоа кимна.
— По никое време и половина. Оня спи с нощница. — Той поклати глава, за да се отърве от образа, и продължи: — Както и да е, Майрик твърди, че не е имал контакт с Поченко, откакто адвокатът ги измъкна вчера. Поставихме го под наблюдение и взехме заповед за разпечатки от телефона му.
— Подслушваме и входящите му обаждания — добави Роули. — Освен това сме пратили в лабораторията по няколко чифта дънки от апартаментите на Майрик и Поченко. Русначето ти имаше няколко обещаващи съдрани места на коленете, но е трудно да се каже кое е от употреба и кое — от модела. Скоро ще ни кажат.
Ники се усмихна.
— И в добавка към това, може би имам съвпадение с онези белези по предмишниците на Стар. — Тя отвори яката си и показа червените следи на врата си.
— Знаех си. Знаех си, че Поченко го е хвърлил от балкона.
— Руук, като никога съм склонна и аз да заложа на това, но да не прибързваме. Мигът, когато толкова рано в разследването започнеш да си затваряш врати, е мигът, когато започваш да изпускаш неща. Роуч, вървете да проверите докладите от снощните обири на магазини. Ако Поченко се крие и не може да се върне в апартамента си, ще импровизира. Обърнете специално внимание на аптеки и магазини за медицински запаси. Не е ходил по болници и сигурно се погрижил сам за себе си.
Когато Роуч тръгнаха по задачите си и докато Ники сваляше един доклад от полицейските счетоводители, един от сержантите — администратори й донесе пакет за нея, плоска кутия с размерите и тежестта на коридорно огледало.
— Не очаквам никакви пратки — каза Ники.
— Може да е от обожател — каза сержантът. — Може да е руски хайвер — добави с неразгадаемо изражение и си тръгна.
— Не сте особено сантиментални — отбеляза Руук.
— Слава Богу. — Тя разгледа етикета с изпращача. — От магазина на Метрополитън. — Извади ножици от бюрото си, отвори кутията и хвърли поглед вътре. — Нещо в рамка.
Ники извади от кутията нещото в рамка и откри какво е — когато това се случи, мракът на сутрешното й настроение отстъпи място на мека, златиста слънчева светлина, която се разля по лицето й, отразена от сиянието на две момиченца в бели роклички. Палеха китайски фенери в сумрака. „Карамфил, лилия, лилия, роза“.
Ники погледа репродукцията и след това се обърна към Руук, който се мръщеше.
— Някъде там трябва да има картичка. Пише „Познай кой?“ Между другото, ако не отгатнеш, че съм аз, доста ще ми е криво, че дадох всички тия пари за експресна доставка.
Тя върна поглед върху картината.
— Просто… толкова е…
— Знам, вчера в хола на Стар ти видях изражението. Когато направих заявката, нямаше как да знам, че ще е подарък за по-бързо възстановяване… е, по-скоро подарък за „радвам се, че не те убиха снощи“.
Тя се засмя, за да не забележи той, че долната й устна трепка. Ники извърна глава.
— На тая светлина рамката ми блести и очите — каза тя и му позволи да види само гърба й.
По обед тя нарами чантата си и когато Руук се изправи да я придружи, му каза да си намери нещо за обяд и че трябва да свърши това сама. Той й отвърна, че се нуждае от някаква защита.
— Аз съм ченге —
Забелязал, че е решена да отиде сама, този път той не възрази. Докато караше, Ники почувства вина, че го е оставила. Не я ли бе приветствал на масата за покер, не й ли бе подарил тази картина? Да, в някои моменти, когато бяха заедно, я дразнеше, но това сега бе различно. Може би заради снощните преживявания и изтощението — но не. Каквото и да чувстваше Ники Хийт, на това чувство му трябваше пространство.
— Извинявам се за бъркотията — каза Ноа Пакстън. Изхвърли остатъците от мешаната си салата в кошчето за отпадъци и избърса със салфетка тефтера си. — Не ви очаквах.
— Бях наблизо — рече детектив Хийт. Не я интересуваше дали долавя лъжата й. От опит знаеше, че да посетиш свидетел неочаквано постига неочаквани резултати. Неподготвени, хората не внимаваха толкова в думите си и тя научаваше повече. Този следобед искаше от Ноа две неща. Едното бе да види неподготвената му реакция на снимките от Гилфорд.
— Тук нови снимки ли има?
