После настъпи хаос. Тя се опита да издърпа пистолета, но счупеният пръст бе заседнал на спусъка и оръжието се освободи с такава инерция, че се изплъзна от ръката й и падна на килима. Поченко я хвана за косата и я хвърли в предверието. Ники се опита да си върне равновесието и да излезе през предната врата, но той се хвърли след нея. Хвана едната й ръка, но не успя да я задържи — дланите му се потяха, а тя още не бе изсъхнала от ваната. Ники се изплъзна, извъртя се вихрено и заби основата на дланта си в носа му. Нещо изхрущя и той изруга на руски. Набрала инерция от удара, тя вдигна крак, за да го изрита в гърдите обратно в хола, но той бе вдигнал ръце към счупения си нос, от който се стичаха две кървави струйки, и ритникът й срещна предмишниците му. Когато той посегна към нея, тя стрелна две светкавични леви крошета в носа му и докато той се възстановяваше, Ники се обърна, свали резето на входната си врата и изпищя:
— Помощ, пожар! Пожар! — За съжаление, най-сигурният начин да получиш помощ.
Боксьорът у Поченко се събуди. Заби тежък ляв прав в гърба й и тя се блъсна във вратата. Тя обаче бе по-подвижна и бърза. Използва предимствата си, приведе се и следващият му удар попадна в дървото. Вече на земята, тя се претърколи през глезените му и го запрати по лице във вратата.
Докато той се изправяше, тя се затича към всекидневната, търсейки падналия пистолет. Откри го, но твърде късно. Докато се навеждаше до него. Поченко я сграбчи в меча прегръдка и я вдигна от пода, докато тя риташе и размахваше юмруци във въздуха.
Той приближи лице до нейното и просъска:
— Сега си моя, кучко.
Поченко я понесе през коридора към спалнята, но Ники не беше приключила. Когато той пристъпи през прага към кухнята, тя се залови с ръце и крака за рамката на вратата. Главата му се кил на рязко напред, а нейната — назад. Рязко я заболя, когато зъбите му се строшиха в задната част на черепа й.
Той отново изруга и я хвърли на пода на кухнята, след което скочи отгоре й и я приклещи под тялото си. Това бе най-кошмарният развой — да му позволи да се възползва от тежестта си. Ники започна да се мята и усуква, но гравитацията работеше в негова полза. Пусна лявата й китка, но само за да й запуши устата с другата си ръка, тази с пет здрави пръста. С освободената си длан тя започна да бута лицето му, ала той не помръдна. Хватката около врата й се стегна. От носа и брадичката му се стичаше кръв и капеше по лицето й. Тя извърна глава и замахна с дясната си ръка, но силите й я напускаха.
По ръбовете на полезрението й падаше пелена. Над нея лицето на Поченко се изпъстри със звездички. Той не бързаше. Наблюдаваше как Ники бавно губи кислород, отслабва и мята глава все по-бавно. Ники се сети за майка си, убита на няма и метър от същото това място на пода, докато вика името й. И докато чернотата я обгръщаше, осъзна, че няма чие име да извика.
Тогава видя кабела.
С горящи дробове и изтичащи сили, Ники посегна почти слепешката към висящия кабел. От третия опит го улови и ютията падна от дъската. Ако на Поченко му бе направило впечатление, то той не го показа, навярно мислейки, че това са последните издихания на кучката.
След миг обаче за едната му буза се залепи ютия.
Ники не бе чувала и животни да вият така. Когато я пусна, първата й глътка въздух имаше вкус на опърлена плът. Отново замахна с ютията и нагорещеният й ръб го уцели в лявото око. Той отново изкрещя и крясъкът му се смеси със сирените, които наближаваха сградата.
Поченко с мъка се изправи на крака и се запрепъва към вратата на кухнята, хванал се за лицето. Блъсна се в касата на вратата, но запази равновесие и се завлачи навън. Докато Ники се свести и стигне до хола, тежките му стъпки вече отекваха нагоре по пожарния изход към покрива.
Хийт грабна своя Зиг и също изкачи металните стъпала, но Поченко вече го нямаше. По тухлените фасади на улицата й пулсираха пожарни светлини, а през кръстовището на Трето авеню една сирена изписка три пъти задавено. Ники си спомни, че няма дрехи и реши по-добре да слезе и да облече нещо.
Когато на следващата сутрин влезе в кабинката на екипа си, след като първо се срещна с капитана, Руук и Роуч я чакаха. Очоа се бе облегнал назад в стола си, кръстосал глезени на бюрото. Каза:
— И така. Снощи гледах как Янките победиха и правих секс с жената. Някой да ме е надминал?
— Не и аз — каза Роули. — Ами ти, детектив Хийт?
Тя сви рамене, влизайки в тона им.
— Малко покер и после тренировка вкъщи. Не толкова вълнуващо, колкото твоето, Очоа. Жена ти е правила секс с теб, не мога да повярвам. — Полицейски хумор, под който бе внимателно скрита загриженост.
— А, разбирам — каза Руук. — Така се справяте вие. „Някой опита да ме убие? Голяма работа, естествено, че няма проблем.“
— Не, всъщност не ни е грижа. Тя е голямо момиче — каза Очоа. Ченгетата се засмяха. — Добави го към проучванията, писателче.
Руук доближи Хийт.
— Изненадан съм, че дойде.
— Защо? Работя тук. Няма как да хващам лошковци вкъщи.
— Това го знаем — додаде Очоа.
— Ха-ха, ковна я! — каза Роули на партньора си.
