За онези от нас, които прекарваме дните си в опити да извлечем смисъл от безбройните загадки на съществуванието, една основна дилема ще остане завинаги неразрешена. Животът, сигурно разбирате, е зависим от смъртта. За да разцъфти нов живот, онова, което е било преди, трябва да погине. Сърната трябва да умре, за да може тигърът да живее, тигърът трябва да умре, за да не изяде всички сърни и децата му да имат какво да ловуват. Ние в своето високомерие си въобразяваме, че сме извън този цикъл. Та нима не сме сътворили чудеса? Нима не сме разгадали пътищата на звездите и не сме измерили теглото на целия свят? Нима не сме се обвили в това съчетание от лукавство и уют, което сме нарекли „цивилизация“? Да, направили сме всички тези неща и въпреки това в същината си оставаме не по-различни от тигъра или сърната. За да възникне нова подредба, нова цивилизация, старата трябва и ще погине. Изумрудената империя може да се нарича вечна, но е само лист оризова хартия, приближаващ се все повече към пламъка.
Последното изказване на високопочитаемия Куан-Ши, философ и поет, екзекутиран за измяна и еретични прегрешения, Изумрудената империя, края на първи век от Божествената династияЗаписките на ЛуралинТретият въпросМоят народ няма календари, или поне не такива, които някога са били записвани. Манията за внимателно следене на отминаващите дни у хората, които живеят извън границите на Желязната степ, се смята за объркваща и безсмислена от сталхастите. Нима те не виждат звездите на небето? Нима не усещат мраза на идващата зима или топлината на лятото? Когато дните се затоплят, е време за лов или битки. Когато по Степта заблести скреж, е време да се разпъват палатките за дълго лагеруване и да се пазят зорко хранителните припаси.
Но има един конкретен ден, който трябва да бъде отбелязан, защото идването му е много важно. Когато звездата, наричана от жреците Вестителя на Невидимите, се появи между двата камъка, образуващи портата към Великата могила, е време онзи, който се смята за достоен за издигане в местра-скелтир, да се изправи пред въпроса на Невидимите. Ето защо, когато вятърът започна да хапе и първите ледени кристали нашариха тревата, ние се събрахме да гледаме как Вестителя се издига над хоризонта, за да може брат ми да отговори на третия и последен въпрос.
