Във всичко това имаше чувство за неизбежност. Голямата шир от лагеруващи скелдове бе обзета от празнично настроение, което не оставяше място за съмнения. Независимо за какво настояваха ритуалите на жреците, Келбранд вече бе признат за местра-скелтир от почти всички, що се именуваха сталхасти. Нещо повече, той бе избраният Мрачен меч на Невидимите, по-велик от всеки обикновен човек. Всички скелтири се подчиняваха на думата му, а занаятчиите го смятаха за бог, или поне за богоподобен в щедрите си и милосърдни дела. Аз бях също толкова уверена като всеки друг през онази първа нощ; когато песните се усилиха и сталхастите се отдадоха на гуляите си, в ума ми нямаше никакво съмнение. Утре брат ми щеше да отговори на третия въпрос, да се издигне в местра-скелтир и великият поход на юг щеше да започне. Това, което не знаех, което Истинският сън не ми бе разкрил, беше, че местра-дирмарът имаше въпрос и за мен.
Прекарах вечерта в компанията на малката си група от Божествената кръв, защото копнеех да остана встрани от плътските страсти и неизбежното насилие в по-късния етап на празненствата. Те вече бяха шестима, всеки от тях взет от редовете на занаятчиите и получил ново име, заедно с благоразположението на Мрачния меч. През следващата година към тях щяха да се присъединят още — Надарени хора, открити сред развалини на градове и лагери, но те бяха различни от първите шестима. Родена сред сталхастите, аз имах сума ти братя и сестри, и повече братовчеди, отколкото мога да запомня, но ако изключим Келбранд, никога не бях разбирала истинската природа на семейството, не и докато не създадох свое собствено.
— Ох! — Вариж изруга и дръпна ръката си от ръката на Ереса, с което предизвика бурно веселие у останалите. Това бе игра, която играеха — държаха ръката ѝ колкото дълго могат, докато тя постепенно увеличаваше потока на силата през пръстите си. Вариж, по причини, които ставаха все по-очевидни, винаги издържаше най-дълго.
— Този път го направи по-гадно — обвини я той, като свиваше и отпускаше ръката си и духаше върху нея.
— Мъж, който може да строши камък, не може да издържи на малко повече гъдел? — смъмри го Ереса в отговор. После протегна ръка към Шулан, пухкава бивша робиня от една от по-северните могили. Когато я намерих, тя бе мършаво създание, което привличаше мишки в залаганите от нея примки, без сама да разбира как. В онези дни с радост би се врекла във вярност на някое краставо куче, ако това означаваше пълен стомах, а оттогава апетитът ѝ почти не бе намалял.
