Аз ахнах и я дръпнах обратно, после понечих да се извърна, но жрецът, въпреки възрастта си и измършавялата си фигура, бе достатъчно силен и бърз да посегне и да ме сграбчи за китката. Опитах се да се откопча от него, но нова поредица пулсации откъм камъка ме събори на колене; давех се мъчително.
— Ереса! — изграчих и се обърнах. Вариж и Ереса стояха неподвижно, с отпуснати и лишени от съзнание лица.
— Дарбата ми може да е отслабнала — каза жрецът и ме притегли към себе си, така че усетих зловонния му дъх върху лицето си, — но все още я има, дете. Останала ми е точно колкото да им дам едно последно ядене.
Грабнах камата от кръста си и се опитах да я забия между изпъкналите кокали на гърдите му, но заради гаденето опитът ми бе немощен. Острието одраска кожата му до ребрата, преди той да го отбие с ядосано сумтене.
— Дарбата ти е голяма — каза и ме повлече към камъка. — Може би достатъчно голяма, за да ги засити за години напред.
Съпротивлявах се с всички сили, посягах да му издера очите, опитвах се да се мятам, докато костеливата му ръка ме държеше през кръста, но се чувствах като дете, което се бори в хватката на възрастен.
— Знай, че това не ми доставя удоволствие — каза той и ръката му, стиснала моята като в менгеме, я затегли към камъка. — Но трябва да бъде сторено. Това ще ни спечели време, ще ги прати обратно в ступора им. Тогава ще можем да съберем сила, за да му се противопоставим…
Думите му бяха прекъснати от силно влажно тупване зад нас. Жрецът ме извъртя рязко и нададе жален хленч при гледката, разкрила се пред очите ни. Високият нисш жрец, който ме бе призовал, се свличаше бавно по грубия камък на стената, а вътрешностите му се сипеха през раната, която го бе разсякла от рамото до слабините. По някаква прищявка на съдбата бе още жив и хлътналите му очи сега блестяха ярко, докато се взираше в местра-дирмара с жално разкаяние — един умиращ човек, молещ за прошка.
— По-добре я пусни, дърт шибаняко — рече Обвар, като пристъпи от сенките, и от грамадната му сабя капеше кръв, докато я въртеше с небрежно майсторство. — Нещата и без това са достатъчно лоши за теб. Ще станат още по-лоши, ако той забележи някакви синини по сестра си.
