В сенките зад него се очертаха още фигури, сталхасти от скелда Кова, които влачеха жреци по пода, всичките вързани и със запушена уста. Някои плачеха, други молеха за милост, но повечето мълчаха и коленичиха с наведени глави, когато Келбранд се приближи откъм стълбището. Хватката на местра-дирмара се отпусна, когато брат ми излезе цял в светлината на факлите. Старецът залитна назад, на лицето му бе изписана странна смесица от непокорство и ужас, а костеливият му гръден кош се надигаше и спадаше, докато той си поемаше един накъсан дъх след друг.
Аз отидох бързо при Ереса и Вариж. И двамата бяха паднали на колене и премигваха объркано. Като проверих очите им, видях, че какъвто и контрол да е упражнил жрецът върху тях, вече го няма, макар че и двамата си оставаха бледи и трепереха.
— Преди да започнем — каза Келбранд на местра-дирмара, — мисля, че имаш въпрос за мен.
Лицето на стареца потръпна, докато се мъчеше да се овладее, и в крайна сметка решителността спечели двубоя със страха, той стисна челюсти и се взря мълчаливо в Келбранд.
— Накълцай на парчета някой от тези — каза Келбранд на Обвар, като махна към вързаните нисши жреци. — Няма значение кой.
— Стой! — обади се местра-дирмарът, когато Обвар надигна сабята си. Жрецът си пое треперлив дъх и се изпъна, после заговори на Келбранд с тържествения тон на древен ритуал. — Келбранд Рейерик, наричан още Мрачния меч, искаш ли да получиш благословията на Невидимите и да бъдеш обявен за местра-скелтир на сталхастите?
— Хмммм. — Келбранд се почеса по брадичката, преструвайки се на замислен, което предизвика гърления кикот на Обвар. — След съответния размисъл — каза брат ми, — май искам.
— Тогава докосни камъка — заяви старецът и насмешлива нотка се промъкна в тона му, а в погледа му все още блестеше непокорство. Пръстът му посочи камъка и в гласа му зазвуча писклив и отчаян триумф, когато той продължи: — Ти си роден от жена с Божествената кръв, но нямаш дарба. Във вените ти няма сила. Ти си само един смъртен, а през епохите всеки смъртен, който е докоснал камъка, е получил само бърза смърт. Това е целта на третия въпрос — въпросът, който, дори ако претендентът за водач на сталхастите получи възможност да му отговори, гарантира, че никога няма да има местра-скелтир.
— Ти си глупак — казах на жреца, като се изправих и тръгнах към него. — Ти и тези останалите ще умрете тук. Доколкото хората някога ще разберат, моят брат е отговорил на третия въпрос, защото кой би могъл да твърди противното?
