— Струва ми се — каза Келбранд, — че сред старейшините им има един с остро око за възможностите и дълбока омраза към своите съперници. В края на краищата и те гледат към Търговските кралства с не по-малко завист от нас.
Той отказа да се придържа към обичайната практика с изпращането на пратеници на основанието, че „те просто ще се върнат вързани за седлата и обезглавени. Ще отида лично.“ Така и направи — сам, без ескорт, навлезе в сърцето на тулската територия въпреки многословните протести от страна на Обвар и мен. Точните подробности от пътешествието и преговорите му остават неизвестни за мен, но не се съмнявам, че новопридобитата му дарба е била главната причина да се върне три месеца по-късно с трийсет хиляди тулски воини зад гърба.
Техният вожд бе жилав мъж на средна възраст, казваше се Хералка, което той настояваше, че на тулски значело Сивия сокол, макар да чух воините му в много случаи да го използват като обида. Яздеше с четири полуизгнили глави, вързани за седлото му, и с постоянна триумфална усмивка на слабото си лице. Главите принадлежаха на съперниците му за господство над тулската конфедерация, убити в резултат на някакъв заплетен заговор от хитрости и предателства, който така и не разбрах напълно, само си отбелязах, че Келбранд е играл главна роля в организирането му. Въпреки явния му триумф по време на последвалите кампании често виждах Хералка да седи сам край някой лагерен огън, наредил четирите глави в кръг около себе си и потънал в оживен, а понякога и весел разговор с тях. С напредването на нощта и нарастването на количеството изпит ейл веселието му преминаваше в сълзи и обвинителни крясъци, преди накрая да загуби съзнание.
По нареждане на Келбранд и с разрешението на Хералка потърсих други хора с Божествената кръв в редиците на тулите и намерих двама. Единият бе злонравен старец с умението да призовава дъжд, а другият — яка жена на четирийсет лета, която можеше да огъва и споява метал с голи ръце толкова лесно, сякаш бе глина. И двамата се съгласиха да се присъединят към моята котерия само по настояване на Хералка и приеха властта ми с мрачно негодувание, което така и не изчезна. Затова аз не им дадох имена, нито пък на някой от другите, открити след първите ни победи. Вече имах своето семейство и то нямаше да расте повече.
