След като си осигури твърдо съюза с тулите, Келбранд започна първата от своите кампании в граничните земи, скъсвайки с традицията, като избра да се бие през влажния сезон. Това бе умишлено ограничена поредица от набези срещу търговски кервани и тормоз в дребни мащаби над войниците на Търговското кралство, който имаше за цел да прецени силата на врага, като в същото време го заблуди относно намеренията ни.
След като бяха унищожили най-северното укрепление на врага още преди години, сега сталхастите се радваха на неоспорима власт върху южните предели на Желязната степ, което ни позволяваше да извършваме набези кажи-речи когато си искаме. Гарнизоните на Търговските крале ни отвръщаха с усилване на патрулите и някоя и друга наказателна експедиция, състояща се от няколко хиляди конни войници. По заповед на Келбранд те бяха оставяни на мира и прекарваха дни и седмици, яздейки из празната Степ, преди липсата на провизии да ги накара да се върнат в укрепленията си, при което набезите се подновяваха с още по-високо темпо.
Когато и последните дъждове отминаха и Степта изсъхна и се нагорещи, Келбранд, който бе добил толкова пълна представа за разположението на врага, колкото можехме да се надяваме, избра крепостния град Лешун-Хо за цел на първата си пълномащабна атака. Събралата се войска получи заповеди да лагерува извън обхвата на далекогледите на гарнизона, докато Вариж, в компанията на Обвар, се промъкна под прикритието на тъмнината и се приближи до високите стени на града.
Вариж бе изучавал внимателно множество пленени архитектурни текстове и знаеше точно къде да приложи дарбата си, за да не причини моментално рухване. Вместо това само отслаби основите на три различни места, за да си гарантира, че те ще рухнат под собствената си тежест след броени часове. Призори, когато градският гарнизон видя приближаващата се войска, всички се втурнаха към бойниците тъкмо навреме, за да видят как стените им се пропукват. Опитите за импровизирани барикади не постигнаха особен успех и сталхастите и тулите нахлуха през пробивите, посичайки отчаяните защитници, и навлязоха в галоп в улиците. Градът падна след два часа въпреки някои самоубийствено смели опити за съпротива на войниците на Търговския крал.
