— Да, братко — казах и притиснах глава към гърдите му, слушах равномерното биене на сърцето му — Вярвам ти.
Да призовеш Истински сън не е сложен процес. Нито пък е мистичен или ритуален. Противно на вярванията на повечето непросветени култури, той не изисква напеви, зловонни бъркочи или проливането на кръвта на невинни животни. Всъщност, както съм открила през годините от първата проява на дарбата ми, нужно е само сигурно и удобно местенце, изпълнено с мир и покой. Ето защо онази вечер напуснах бивака на Кова. Празненствата бяха започнали рано и всички бяха захвърлили обичайното благоприличие, за да се отдадат на пиене, замъгляващ ума прашец и безразборно съвкупление.
Придружена от Келбранд и двама от най-доверените му братя по седло, оставих зад себе си гълчавата на празненството и препуснах извън скупчването от палатки, в простора на Желязната степ. След пет мили езда под звездите стигнахме до малко възвишение в иначе неизменно равния пейзаж. Двамата воини разпънаха на върха му палатка, вързаха юздите на конете за китките си с дълги въжета и се отдалечиха на почтително разстояние. Единият застана с лице на изток, а другият — с лице на запад. И двамата държаха лъковете си в готовност, със стрела на тетивата. Не знаех дали Келбранд им е казал какво ще се случи тази нощ, но също така знаех, че ако им е казал, те никога няма да проговорят за това. Верността сред онези, които печелеха приятелството му, бе безгранична.
— За в случай че ти доскучае — казах и подадох на Келбранд меха на Обвар.
— А — каза той, след като отпи малка глътка и повдигна одобрително вежди. — Това ми е познато. Варварите оттатък Широкото море го правят от плод, наречен грозде. Те живеят в кралство, затънало в безкрайни войни и глупави суеверия. — Остави меха до малкия огън, който бе наклал. — Ще се радват на мира, който ще им занесем някой ден.
— Смяташ да стигнеш чак толкова далеч?
— Смятам да обиколя целия свят. Защото нима жреците не са предрекли, че това е пътят на местра-скелтира?
Завъртях очи и се вмъкнах в палатката.
— Не го изпивай всичкото.
Съблякох дрехите си от волска кожа и се изтегнах на кожите, които ми бяха приготвили неговите братя по седло. Както винаги в Степта, вятърът бе силен и палатката постоянно плющеше. Това бе познат напев и не ме смущаваше; аз подирих спокойствието на ума, което щеше да доведе черното було и Истинския сън.
