Вейлин тъкмо се канеше да попита кога да очаква нападението, когато иззад стените се донесе свистенето на множество стрели. Той посегна и хвана ръката на вестоносеца, когато мъжът понечи да се надигне от поклона си, така че стрелата, която щеше да сложи край на живота му, вместо това само забърса косата му.
Ниско приведен, Вейлин отиде до бойниците и рискува да надникне иззад един зъбец. Видя множество ездачи да галопират успоредно на стената, на по-малко от петдесет крачки разстояние. Докато яздеха, пускаха стрели от лъковете си с бързина и точност, които биха впечатлили дори еорилите. Преди един залп от стрели със стоманени върхове да го накара да се скрие, той успя да различи кожените доспехи на нападателите.
— Уведоми генерала, че сме атакувани от тулите — каза той на вестоносеца. Мъжът се поклони и се спусна по най-близкото стълбище, за да хукне през улиците.
— Спести си стрелите! — сопна се Вейлин на един арбалетчик, който се бе надигнал, за да стреля по ездачите. — Долу главите.
Гласът му отекваше над бойниците, докато той вървеше сред събралите се роти.
— Това не е нищо повече от дребна досада — казваше им, като се стараеше да срещне погледите на колкото може повече мъже. Умишлено не гледаше към малцината, които лежаха със стрели, забити в лицето или в шията. Отдавна се бе научил, че командването в битка изисква известно безразличие към такива гледки.
Дъждът от стрели продължи още минута и после отслабна. Вейлин рискува да надникне още веднъж през стената и видя, че тулите са спрели, образувайки няколко групи в рядък строй. Те подържаха стрелбата, докато тълпа от Спасени пехотинци, носещи стълби, се втурна през пролуките между тях. Беше невъзможно да се прецени числеността им, при положение че стрелите на тулите продължаваха да валят, но той видя достатъчно, за да разбере, че си имат работа с атака, равна по мащаби на онази срещу източната стена.
— Вдигнете арбалетите! — извика той и командата бе повторена от сержантите и офицерите по цялата стена. — При първия залп се целете в ездачите, а после снижете прицела към пехотата!
Нямаше достатъчно време заповедта му да стигне до ушите на всеки арбалетчик, но достатъчно от тях я чуха, за да пратят гъст облак от стрели към спрелите тули. Ездачи и коне падаха с десетки, групите загубиха сплотеност и се пръснаха, като по този начин попречиха на атаката на Спасените. Дъждът от стрелите им спря напълно и между приближаващата се към стената пехота и хората зад тях зейна пролука.
Вейлин видя как един арбалетчик презареди оръжието си с впечатляваща ефективност. Далекозападните арбалети се различаваха от онези в Кралството, имаха по-дълго тяло, което им даваше обсег, подобен на този на дългия лък. Мъжът сложи крак в едно стреме на мястото, където ложата се съединяваше с приклада, стиснал между зъбите си нова стрела, докато използваше и двете си ръце, за да изтегли тетивата и да я закачи за спусъчния механизъм. После вдигна оръжието, опря приклада в рамото си, сложи стрелата на тетивата и стреля с едно натискане на спусъка, преди моментално да започне цикъла отначало. Вейлин проследи стрелата, докато тя летеше към напредващите Спасени, и видя как един от онези със стълбите рухна на земята. Стълбата бързо бе вдигната от десетината негови другари, които се скупчиха в основата на стената, за да я вдигнат.
Вейлин вече чуваше бойните им молитви; думите бяха на сталхастки, който винаги режеше слуха, а ставаше още по-грозен, когато го крещи някое фанатично гърло. Офицерите заповядаха да се излива масло и да се хвърлят камъни, когато стълбите започнаха да се издигат, и скоро молитвите се смениха с писъци. Повечето стълби изпопадаха, когато арбалетчиците снижиха още повече прицела си, някои даже се надвесваха навън, за да стрелят право надолу към струпаните в подножието пехотинци. От половин дузината стълби, които останаха по местата си, три бързо бяха разсечени от сержанти с брадви, които следваха указанията на Вейлин да отсекат последните две стъпки от дървото. Спасените, опитали се да се покатерят по другите стълби, откриха, че и от двете страни ги засипват стрели. Само шепа хора успяха да се доберат до върха на стената, само за да бъдат моментално намушкани с копия и съборени. Скоро всички други стълби също бяха избутани, което означаваше, че втората вълна Спасени няма да има по какво да се катери, след като се измъкне от хаотично препускащите тули.
