Макар и подложени на непрестанния обстрел на арбалетчиците, Спасените не се оттеглиха, а вместо това вдигнаха падналите стълби и се опитаха да подновят атаката си. През цялото време пееха безумните си бойни молитви и Вейлин видя, че някои продължават да мълвят думите дори когато лежат проводени и кървящи. Горещото масло свърши, но всяка рота бе обилно запасена с тежки камъни, взети от къщите на долното ниво. Вейлин се втурна по стената, като лаеше заповеди да хвърлят камъните, и скоро върху нападателите се посипа лавина от трошляк, която чупеше стълби и размазваше черепи. Дори тогава Спасените показаха видима неохота да отстъпят и се задържаха като голяма уязвима тълпа недалеч от стените: някои хвърляха по-малки камъни по бранителите на града, а други крещяха безразсъдни предизвикателства.
— Напомнят ми малко на онази кумбраелска паплач от Високата твърд — отбеляза Норта и пусна една стрела, която описа висока дъга и улучи зейналата уста на един крещящ Спасен. — Но те поне бяха така любезни да умрат тихо.
Вейлин бе намерил брат си и Елеса на мястото, където стената завиваше към северния бастион. Ако се съдеше по малкото останали в колчаните им стрели, те май бяха поработили славно тази нощ. Скоро двамата изхабиха всички стрели, освен отровните, като добавиха още няколко трупа към растящата грамада от мъртъвци. Спасените обаче продължаваха да стоят и да беснеят срещу омразните неверници по стените, макар Вейлин да забеляза, че в равнината зад тях вече няма тули. Той устоя на импулса да заповяда на арбалетчиците да спрат стрелбата. Макар че за момента тези хора не представляваха вече заплаха, Вейлин виждаше мъдростта в тактиката на Шо Цай. Изходът на обсадата в крайна сметка щеше да се реши от числеността и колкото повече убиеха днес, толкова по-малко щяха да имат срещу себе си утре.
— Да не би да искат да умрат? — зачуди се Елеса, клатейки глава, докато групата на Спасените се топеше.
— Може би — отвърна Норта с предпазлив шепот, обърнал поглед към северния бастион. — Или просто искат да отклонят вниманието ни от нещо друго.
Вейлин проследи погледа му и видя, че върху бастиона има някаква суматоха — в една от добре строените редовни роти, разположени там, внезапно настъпи хаос. Войниците от двете им страни изглеждаха незасегнати и той не чуваше никакви викове или напеви, които биха могли да означават атака. Въпреки това инстинктивно разбра, че гледа биещи се мъже. Тъкмо се канеше да извика на някой от Черепите да отиде да провери какво става, когато изпадналата в безредие рота бе погълната от ярка огнена вълна. Писъци разцепиха нощта, хора падаха и се търкаляха сред пламъците и войниците от двете им страни бяха изтласкани назад от жегата.
— Приготви си отровните стрели — каза Вейлин на Норта и хукна нататък по стената. — Елеса, намери Ереса и я доведи на северния бастион.
Бяха принудени да си пробиват път през внезапно загубила дисциплината си тълпа войници, чиито редици се сгъстяваха, докато отстъпваха от огнения ад, глухи за заповедите на Вейлин да се върнат в строя. Той намери офицерите и сержантите, които също се взираха ошашавени в пламъците, поглъщащи ротата върху бастиона, но все пак реагираха на властния му глас след малко здравословно крещене. С тяхна помощ редът бързо бе възстановен и Вейлин забърза между подравнените редици, за да намери на бастиона Джила. Жената бе паднала на колене и се взираше с покрусено и мокро от сълзи лице към димящите останки на ротата на няколко метра от нея.
— Трябваше да го направя — прошепна тя. Вдигна към Вейлин очите си, които молеха за разбиране. — Те просто започнаха да се избиват взаимно. Някои понечиха да се обърнат и срещу другите войници. Трябваше…
Вейлин потисна напъна си за повръщане от силната воня на мъже, изпечени в броните си, и огледа касапницата, а Норта промълви едно име, което и двамата рядко изричаха:
— Кейнис.
— Какво? — попита Вейлин.
— Видях го да причинява същия хаос сред воларианците. — Лицето на Норта бе мрачно от нежелани спомени. — В деня, когато умря в онзи шибан храм. Той се изтощи докрай, за да спаси нас. — Веждите му се сбърчиха, докато продължаваше да оглежда сцената. — Трябва да е близо, за да подейства — добави и се обърна към Вейлин. — Достатъчно близо, че да ги вижда.
— Назад! — извика Вейлин на войниците около себе си. — Никой да не се показва над стената!
Дългите войнишки редици покорно отстъпиха, когато заповедта бе предадена по тях. Вейлин приклекна с Норта зад един от високите контрафорси, които бележеха най-външните точки на бастиона.
— Недей, братко — каза Норта, когато Вейлин започна да се промъква напред с надеждата да зърне нападналия ги Надарен. — Един поглед може да е достатъчен.
Вейлин се обърна при звука на тичащи нозе и видя как Елеса пристига начело на Черепите, с Ереса на опашката. Дребната жена веднага падна на колене до Джила и притисна насълзеното ѝ лице към рамото си.
— Чакай малко — каза Вейлин на Норта и отиде ниско приведен до Ереса. — Имам задача за теб — каза ѝ.
