При тези думи очите на мъжа се присвиха. По цвета на кожата му Вейлин бе разбрал, че е от южните провинции, където невинаги знаеха имперския език, но зърна върху лицето му разбиране.
— Това не е моя империя — отвърна мъжът. Алпиранският му беше с акцент, но правилен. Той подръпна веригата и накара Реск да изпъшка от болка, с оцъклени вече очи. — Ти си враг на този?
— Той е… разбойник — отвърна Вейлин, използвайки думата, с която най-често се наричаха бандитите в Алпиранската империя. — Аз налагам закона по тези земи.
— Значи служиш на
— Тя не харесва това име. — Вейлин се поклони официално. — Вейлин Ал Сорна, граничен лорд на Северните предели по милостта на кралица Лирна Ал Ниерен. А ти си?
Видя как към надеждата на високия се добави и друго чувство; веждите му се свиха в израз на разпознаване, какъвто Вейлин не бе виждал от много години.
— Алум Ви Мореска — каза той и мускулите на предмишницата му се издуха, когато юмруците му стегнаха веригата. В отговор Реск нададе едно последно задавено гъргорене и увисна безжизнено, а всяка светлина в изцъклените му очи угасна. — Моля за убежище — каза Алум Ви Мореска и разви веригата от трупа на Реск с умело извъртане на китките. — За себе си и моя народ.
Вейлин кимна към входа на мината.
— Там има ли още от вашите?
— Много. — Мъжът срещна отново погледа на Вейлин, изпусна силна, преливаща от срам въздишка и се смъкна на едно коляно. — От името на клана Мореска се заклевам във вярност към Великата кралица с надеждата, че тя ще простре над нас дара на прочутата си милост и състрадание.
Заловиха живи общо шестима бандити; останалите, над сто на брой, бяха загинали или в укреплението, или в мината. Капитан Нолен, командир на контингента от Северната гвардия, докладва за четиристотин двайсет и трима души, оковани във вериги в мината, плюс още трийсет и два трупа, освен тези на бандитите.
— Лоша работа, милорд — каза той на Вейлин с типичния си отсечен тон. — Не са умрели леко. Които не са загинали в битката, са умрели от изтощение, бих казал.
Всички роби бяха от същия клан като Алум — клана Мореска — и Вейлин не можа да намери нито един без белези по гърба. Сред тях нямаше нито деца, нито старци.
— Пиратите ги отведоха — каза Алум, след като описа как корабите им били нападнати от флотилия пиратски съдове в Аратейския океан. — Не знаем къде. Ако боговете са милостиви, получили са бърза смърт. Ако ли не… — Сянка премина по лицето на мъжа и ноздрите му се издуха, докато се мъчеше да се овладее.
— Кога стана това? — попита Вейлин.
Седяха заедно край едно огнище, където бандитите си бяха готвили храната. Жаравата бе още топла и осеяна с кости. Алум бе взел копие от един от мъртвите и с негова помощ рисуваше поредица от сложни символи в пепелта, докато говореше.
— Шест месеца, може би повече. Човек губи чувство за време, когато се труди, без да вижда слънцето.
— А пиратите? Знаеш ли къде е базата им?
— Те говореха на непознат за нас език, но очите и лицата им бяха на хора от земите на Търговските крале. Мнозина имаха пресни белези и корабите им явно бяха видели скорошна битка. Имаха вид на отчаяни хора — толкова отчаяни, че не се колебаеха да убиват всеки, който им хвърли непокорен поглед. След дълги седмици в морето свалиха все още живите от нас в тази влажна и студена земя и ни продадоха на тези кучета, за да копаем в планината жадувания от тях метал.
— Защо вашите хора плаваха през Аратейския океан?
Копието на Алум спря в пепелта и на лицето му се изписа още по-дълбока печал.
— Това — каза той и бодна с копието в току-що нарисувания символ — е знакът на Малуа, Господаря на пясъка и небето. А тези — копието се премести към по-малките символи от двете му страни — са децата му, Юла, Господарката на дъждовете, и Кула, Господаря на ветровете.
— Твоите богове — каза Вейлин.
— Ние не използваме тази дума. На нашия език те са Закрилниците. От времето, когато първият крак е стъпил на пясъка, сме останали верни на Малуа и децата му. Императорите винаги са уважавали това. Оставяха ни на мира, стига да им се вричаме във вярност в началото на всеки нов сезон и да пращаме воините си в тяхната армия, щом ги призоват. Императрицата — челюстите на Алум се стегнаха и устните му потръпнаха от сдържан гняв — е на друго мнение.
— Императрица Емерен е искала да почитате алпиранските богове?
Алум кимна.
