Няколко бандити излязоха със залитане от сенките, в различна степен на разсъблеченост, и се опитаха да преградят портата. Опитът им бързо бе осуетен от Малки зъби, който започна да се върти и да размахва лапи, създавайки хаос сред тях. Един мъж отстъпи със залитане от звяра, хванал се за кървящата ръка, и се озова право на пътя на Вейлин, когато той стигна до портата. Направи грешката да извади ножа от колана си и умря заради това — Вейлин заби ловко върха на своя Меч на ордена през ребрата му, прониза сърцето му и го остави на колене, с шуртяща от устата му кръв.
Останалите защитници бързо бяха посечени от Северните гвардейци, макар че псувните и заплахите, които крещяха по време на кратката, но ожесточена битка, гарантираха, че и последните останки от изненадата вече са се изпарили. Вейлин се огледа и видя, че зад стената от колове има само няколко колиби и нито една сграда, достатъчно голяма да подслони такъв брой хора, колкото трябваше да живеят тук. Скоро обаче погледът му кацна върху една дупка в стената на каньона. Това бе типична минна галерия, обичайна за Пределите, укрепена с дървени греди и достатъчно широка, за да могат през нея да минат пет или повече мъже едновременно.
„Те не са дошли тук да грабят богатства — заключи Вейлин. — Дошли са да ги копаят.“
Можеше да чуе надигаща се гълчава от вътрешността на мината, придружена от трепкаща светлина на факли, която се усилваше с всяка секунда. Знаеше, че експлоатацията на една мина изисква много работници, може би доста повече, отколкото очакваше да намери тук.
— Строй се! — викна на Северните гвардейци, а после се обърна към Елеса и Високото копие и кимна към една близка стълба. — Качвайте се на стената. Стреляйте веднага щом се покажат и вижте дали можете да ги спрете на входа.
Сложи нова стрела на тетивата и зае позиция в центъра на гвардейската редица. Хвърли поглед назад и видя, че останалите гвардейци и Мечи хора напредват бързо по дъното на каньона. Ако се съдеше по звуците, идещи откъм входа на мината, Вейлин се съмняваше, че ще пристигнат, преди битката да се е разразила.
— Никакво отпускане, момчета — каза той на гвардейците. — Не искате да съобщавам на семействата ви, че сте загинали от меча на някаква си отрепка, нали?
В отговор получи хор от мрачни потвърждения и даже няколко кискания. Онези, които бяха въоръжени с лъкове, сложиха стрели на тетивите, а другите стиснаха по-здраво мечовете. Те бяха предимно ветерани от Освободителната война. Бяха се сражавали по целия път от Кралството до портите на Волар и бяха станали свидетели на безчет ужаси, така че нямаше да се поддадат на страха пред някакви си бандити, колкото и да са много.
Вейлин изпъна наполовина лъка си, вперил очи в тунела, който вече сияеше ярко от приближаващите факли. Намръщи се от звуците, долитащи отвътре. Отначало бе помислил, че това е гълчавата на отчаяни мъже, които се въоръжават за битка, но сега осъзна, че безредните викове наподобяват шума на сражение. Това продължи известно време, без нов враг да се покаже от мината, с много крясъци на ярост, а по-късно и на ужас.
Внезапно какофонията секна и за момент настъпи зловеща тишина, преди на входа да се появят две фигури. Те се очертаваха на фона на сиянието; едната бе изправена в цял ръст, а другата стоеше на колене. Вейлин забеляза, че изправената фигура сякаш държи коленичилата за врата. Коленичилият мъж се бореше, но другият го разтърси, за да го накара да замре неподвижно, и докато го правеше, Вейлин чу отчетливото дрънчене на верига. Долавяйки изскърцването на обтегнат лък горе на стената, Вейлин пристъпи напред и вдигна ръка.
— Стой! — извика той и хвърли поглед нагоре, за да види как Елеса сваля лъка си и се намръщва озадачено.
— Чакайте тук — каза Вейлин на Северните гвардейци и подхвърли лъка си на най-близкия. Приближи се до мината, като държеше меча си ниско встрани и бе вдигнал разтворена лявата си длан. Спря, когато вече можеше да различи ясно двете фигури, и откри, че познава едната, но не и другата.
— Термин Реск — каза той, присвил очи срещу коленичилия. Реск бе набит мъж на средна възраст, бивш сержант от Кралската гвардия, а сега главатар на Проклетите плъхове със страховита репутация. Реск изхъхри нещо в отговор; думите му, дали бяха молба или израз на непокорство, бързо бяха задавени от затягане на веригата около врата му. Дебелите пръсти на бандита задращиха по железните брънки без никакъв ефект, а главата му все повече заприличваше на трепкащ почервенял мехур.
Погледът на Вейлин се плъзна нагоре по веригата към гривната на китката на мъжа, който държеше Реск. Беше с два-три пръста по-висок от него. Голите му гърди бяха широки и покрити с впечатляващи мускули, както и с множество белези — някои от тях скорошни, — и Вейлин разпозна издайническите следи от бич. Потта от скорошното усилие блестеше върху тъмната кожа на мъжа и той срещна погледа на Вейлин с хладен, оценяващ взор изпод вежди, по които се редяха прецизно разположени бледи белези.
— Далеч си от империята — отбеляза Вейлин на алпирански.
