— Друр-тиварик! — каза местра-дирмарът и изпъшка леко от усилие, докато измъкваше ножа от тялото на Телвар, преди да го вдигне високо. Кръв потече по ръката му и обагри голите му гърди. Като жена от Божествената кръв, аз стоях в редиците на облагодетелстваните между двата гигантски камъка, образуващи източната порта. Затова бях достатъчно близо до олтара, за да видя убийството на брат си в жестоки, но завладяващи подробности. Помня как гледах кръвта да капе по увисналите мускули на гърдите на жреца и изпъкналата решетка на ребрата му. Странно бе да си мисля, че такъв могъщ воин като Телвар може да бъде убит от някой толкова стар и немощен, който никога не е виждал битка.
„Той е местра-дирмар — напомних си, докато повтарях думите и свеждах поглед заедно с хилядите други, събрали се да станат свидетели на този най-свещен от всички ритуали. — Той говори от името на Невидимите. «Дори тогава тези думи ми се струваха лишени от съдържание, покорството ми бе само механичната реакция на добре обучено куче. Една по-дребна, но по-вярна мисъл се криеше под моята почит, докато аз и събраната знат от сто скелда се отпуснахме на колене и наведохме глави към земята: «Той е само един немощен старец. Телвар беше по-добър от него.»»“
Трябва да разбереш, уважаеми читателю, че аз не обичах Телвар. Бях тринайсет години по-малка от него и почти не го познавах, освен по репутацията му — но каква репутация бе това! Казваха, че е убил над петдесет мъже в битка, преди да се издигне до скелтир. Тъкмо под неговото водачество окончателно бе утвърдено превъзходството на скелда Кова. Благодарение на неговия кураж и умения в битката при Трите реки еретиците изменници на Божествената кръв бяха избити или пленени. Макар че оставаше голямо несъгласие между скелдовете на Хаста, сега те бяха съюзници вместо вечно воюващи съперници. Но това не бе достатъчно, за да спаси Телвар от ножа на Великия жрец.
