— Изглеждаш фантастично. Направо зашеметяващо — каза той. Гласът му близна съзнанието иМ и тя потръпна като животно, което изтръсква водата от кожата си. Беше невероятна. Беше богиня. И не само защото той беше иМ казал така. Марта не отговори. Не каза нищо просто се качи на леглото и започна да ближе възхитителния му член. Беше възбудена до сърцевината на цялото си същество. Миришеше кожата му, члена му, потта му. Потта по задника му, потта под мишниците му. Дали щеше да се осмели? Как изобщо го правеха хората? Изглеждаше толкова разпуснато. Но нали носеше жартиери? Сгуши се в него и тайничко бутна бикините си на една страна, за да може да проникне в нея, без да ги сваля. Той докосна копринената материя на колана на жартиерите, леко го дръпна и го пусна върху бедрото иМ. След това пъхна пръсти в нея и установи, че е влажна от възбуда. Студени пръсти върху жарка плът. Тя свърши на секундата и се изля върху него. Цялата се разтрепери от рязкото освобождаване. Само че прехапа език и замълча, докато надяна кондома на твърдия му член, възседна го и двамата полетяха до пълно изтощение.
Сложи длан върху спящите му гърди, които леко се повдигаха и се спускаха. Бяха горещи и гладки, кожата му направо я изгори. Беше почти пет часът сутринта. Това ли беше? За това ли си мислеха всички, за това ли се пишеха песни, на това ли се надяваха хората? Тази удивителна смесица от забавление, щастие, задоволство и невероятен секс.
39.
— Като цяло да си дете е досадна игра на изчакване, но си ли съгласен? — попита Елайза, която се бе родила направо тийнейджърка.
Том не знаеше какво да отговори. Той харесваше детството си. Беше идилично по характерния за средната класа от седемдесетте години начин — повече готови сладкиши — отколкото домашен ябълков пай. Повече сирене фондю, отколкото неделно печено, но това винаги му се бе струвало подходящо. Нима всички не обръщаха поглед към детството си с нежност? Е, освен ако не е било наистина, отвратително като това на децата, отгледани в жилищни блокове в центъра на града без обувки или играчки. Дали тази жена нямаше да сподели с него някакво мъчително преживяване от детството си? Колко ужасно! Трябваше да се досети по това, че на ушите иМ имаше две дупки.
Това беше втората му среща със сестрата на Марта. Не беше сигурен защо я бе поканил на втора среща. Вероятно защото не беше допускал тя да се съгласи. Беше много красива. Приятелките му обикновено бяха хубавки или поне се стараеха да изглеждат добре, но да бъде с такава красавица си беше истинско приключение. Обаче тя беше… малко по-различна от жените, с които обикновено прекарваше времето си, и това не бе нещо непременно хубаво.
— Ами… твоето детство трудно ли беше? — попита той и неловко се размърда на мястото си. Имаше чувството, че трябва да попита, макар всъщност да не искаше да знае.
— О, не, всъщност беше прекрасно. Грижовни родители, баби, дядовци, уикенди по замъците и старите имения, много джобни пари за бонбони и джунджурии. Не се случваше нищо необикновено. Точно затова беше толкова досадно.
Ясно. Беше различна. Всъщност беше странна.
— А знаеш ли какво беше най-странното?
Какво? По-странно от това да мразиш идиличното си детство.
— Сега копнея това скучно детство да се върне. Искам дом, в който всяка сутрин да има кавга за изгубени спортни екипи и за ненаписани домашни. Искам деца, които да почистват колата, за да си припечелят джобни пари. Искам да отида в Леголанд.
Пълна откачалка. Том реши да пропусне пудинга и кафето и да се прибере у дома по възможно най-бързия начин.
Елайза също не можеше да си обясни защо се бе съгласила да се срещне с Том. Може би защото не можеше да понесе мисълта да прекара вечерта на Деня на влюбените сама у дома или, което беше още по-лошо, да гледа децата на Марта и да знае, че тя се чука до умопомрачение.
«Ембаси» беше много готин клуб. Естествено, Елайза беше негов член, но не се хранеше тук много често, а само се отбиваше за по едно питие в сряда (новият петък, четвъртък вече бе старомоден). Храненето тук беше твърде скъпо за човек, който е на много ниско стъпало на хранителната верига в музикалната индустрия, затова щеше да е истинска лудост да откаже поканата му.
Първата им среща беше във «Ви енд Ей». Том искаше да види изложба за духането на стъкло, Елайза се бе съгласила, защото си беше помислила, че това е нов жаргон, свързан с наркотиците. Че какво друго да бъде? Когато се оказа, че изложбата наистина е за стъкло, толкова се смя, че Том настоя да узнае причината. Когато тя му обясни, той също се смя на объркването, а това иМ допадна. И ето ги сега в «Ембаси», хапват омари, пият шампанско и си прекарват приятно.
«А доста приятно не бива да се отхвърля» — помисли си Елайза, потискайки прозявката си.
