— Закъсня, Майкъл — каза Марта още с отварянето на вратата.
— Не започвай, Марта. Имах тежък ден в офиса.
— Аз също имах тежък ден. Ходих на зъболекар, където ми пилиха зъба, докато Мейси пазеше равновесие върху корема ми, а Матю нападаше медицинската сестра. В продължение на четирийсет минути се карах по телефона с някакъв бюрократ от Националната здравна служба, а единственото, което исках, бе да променя часа на Мейси за посещение при лекаря. Освен това ходих на събеседване за работа. Само защото си служа с буркани с макарони и с пастели, а не с лаптопи и с презентации на «Пауър Пойнт», не означава, че животът ми е лишен от смисъл. Животът ми е толкова важен, колкото и твоят — заяви тя.
— Добре — призна Майкъл малко изненадан. Не беше свикнал с новата Марта, с която се сблъскваше напоследък. Питаше се дали в Ню Йорк не е ходила на някакви курс по повдигане на самочувствието и дали там не помпаха хората с предизвикващи агресивност химикали, които пускаха през вентилационната система. Не се осмеляваше да попита. Странното беше, че тази уверена и невъзмутима Марта му допадаше. Напомняше му за момичето, за което се бе оженил.
Той огледа кухнята, в която стояха, и се опита да надникне в дневната. Марта знаеше, че търси Джак, който беше излязъл. Не му допадаше идеята да се запознае с Майкъл и досега бе успявал да го избягва. Знаеше, че сега сред средната класа беше модерно да си стискаш ръцете, да си бъбриш и да се държиш цивилизовано с бившия приятел на гаджето си, само че той не възнамеряваше да го прави. Не ревнуваше от Майкъл, обаче не го харесваше. Не можеше да МУ прости, че не обича Марта. Не можеше да му прости, че е имал шанса, който самият той никога нямаше да има — свободата да обича Марта без всякакви граници, ограничения или проблеми.
— Джак не е тук — предизвикателно заяви тя. — Излезе, но ще се върне по-късно вечерта. — Искаше да му бъде пределно ясно, че няма причини да крие Джак и че той не се спотайва някъде на втория етаж. — Имаме да обсъждаме много неща, така че ние преценихме, че е по-добре да излезе и да ни остави насаме. — Обожаваше да казва «ние» пред Майкъл, защото това означаваше тя и още някой. Искаше иМ се да се запознае с Джак, защото знаеше, че тогава той щеше да умре от ревност. Не защото Джак редовно докосваше с ръце цялото тяло на Марта, а защото той имаше невероятни качества и способности.
Направи на Майкъл чаша кафе и след това двамата седнаха един срещу друг на масата в кухнята. Съдебното разпореждане за прекратяването на брака им лежеше на масата помежду им. Срещаха се, за да обсъдят последните подробности, свързани с развода им. Само след няколко дни Марта щеше да поиска окончателното решение. И тогава всичко щеше да приключи.
Край.
— Направих списък с нещата, които трябва да обсъдим — каза тя. — Подредила съм ги по групи в зависимост от приоритетите.
— Приоритети ли? — попита той и в гласа му се долови развеселеност, учудване и известна тревога.
— Да, по приоритети — настоя тя, без да издава, че стомахът иМ се бе свил.
— Децата със сигурност са основният ни приоритет — самодоволно заяви Майкъл.
Марта си пое дълбоко дъх. Разбира се, тя знаеше, че децата са техният приоритет. Винаги са били нейният приоритет. Безкрайните нощи, когато бе седяла будна и ги бе слушала да плачат. Беше ги хранила, преобличала, люляла, гушкала, беше си играла с тях, но въпреки това понякога не искаха да заспят. Те бяха нейният приоритет и когато ги водеше на плувния басейн, макар самата тя да мразеше да плува, защото се страхуваше. Те бяха нейният приоритет и когато се бе отказала от работата и от тялото си. Те бяха нейният приоритет и когато ги водеше на имунизация и страдаше, когато студената игла проникваше в прекрасните им пухкави бебешки крачета. Те бяха нейният приоритет и когато всяка сутрин се караше с тях, защото искаха шоколад, и когато трябваше да си измият зъбите. Те бяха приоритетът иМ и когато животът иМ се бе превърнал в нескончаем цикъл от чистене, бърсане, възпитаване и утешаване. И когато се сражаваше със сложната система на детските принадлежности: високи столчета, които винаги бяха мръсни, колички, които отказваха да се свиват, чаши с капак против разливане, които се разливаха, кубчета, които винаги се озоваваха във видеото. Децата винаги бяха нейният приоритет.
