Само че никога не бяха неговият. Не и ако трябваше да бъде честна пред себе си. Той нито веднъж не бе ставал нощем, за да успокои плачещо дете. Дори сега трябваше да я пита къде държи пелените и кой размер са тези на Мейси. Той не купуваше обувки, жилетки или палтенца, не се грижеше за ежедневните им нужди. (Можеше ли някоя майка да си представи, че ще мине покрай магазин на «Бейби Гап» и няма да иМ се прииска да купи последната колекция? Иска ти се, дори да не можеш да си го позволиш.) Очевидно това беше ген, който липсваше на Майкъл. Децата бяха нейният приоритет и когато се бе отказала да започне прекрасен нов живот в Ню Йорк. Защото дори да бе спечелила в съда правото да ги отведе в чужбина, знаеше, че за децата иМ е най-добре да поддържат връзка и с двамата си родители.
Марта имаше чувството, че ще избухне от възмущение, задето Майкъл изобщо намекна, че тя има някакви друг приоритет, но вместо това си пое дълбоко въздух и се въздържа. Искаше да се съсредоточи върху списъка. Ако успееше да мисли за него като за дневен ред на делово заседание и ако успееше да си представи Майкъл като колега, с когото работи по общ проект, може би щяха да успеят тази вечер да не се скарат.
Което би било много добре.
Марта бе изтощена от кавги. Беше имала достатъчно кавги с Майкъл.
Списъкът иМ не беше взискателен или неразумен, но тя твърдо бе решила какво иска да спаси от пепелището на брака им.
— Не искам да напускам къщата, ако това е възможно — каза тя.
— Съгласен съм. За децата ще е по-добре да останат тук.
Марта го погледна и се опита да прикрие смайването си. Не беше очаквала той да се съгласи толкова лесно.
— Опитах се да намеря начин да удължа ипотеката и да я поема аз, за да изплатя дела ти. Не очаквам да издържаш мен, но…
— Децата изцяло. Какво предлагаш?
Тя предложи една сума. Това бе процент от заплатата, която уебсайт със съвети за процедурата по разводите препоръчваше като разумна сума.
Майкъл каза, че според него това са много пари.
— Не точно. Това препоръчва съдът — категорично заяви тя.
Той се съгласи.
— Да започна работа — тихо каза Марта. Не беше сигурна как ще реагира на това Майкъл. Докато бяха женени, той беше против тя да работи. Твърдеше, че не е добре за децата, освен това щеше да обърка дължимите от него данъци.
— Да, спомена, че днес си била на събеседване. Смятам, че идеята е добра, това ще ти осигури известна независимост.
Дали някой друг си бе позволявал да се държи толкова покровителствено с нея? Само че Марта успя да се сдържи. В крайна сметка Майкъл се съгласяваше с всичко, което му предложеше — не можеше да се оплаква само защото не иМ харесва начинът, по който го прави. Зачака да види дали ще я попита каква работа започва. Не го направи. Въздъхна. Защо се учудваше, че проявява толкова слаб интерес към живота иМ?
Бавно прегледаха списъка иМ. Разделяне на пенсионните полици, на акциите, на отговорностите по заемите и по ипотеката. Разделянето на съвместния им живот изглеждаше невероятно сложно, но за щастие ипотеката им се оказа разумна, защото Марта бе получила огромна отстъпка, когато доброволно се бе съгласила на намаление на заплатата си, след като бе установила, че е бременна с Матю. Тогава бе имала изключителен късмет. Със сумата намалиха ипотеката си. Марта си бе направила сметката трябваше да биде предпазлива, да направи някои икономии, но щяха да успеят да се справят. Щеше да продаде рейндж роувъра, да върне половината пари на Майкъл и все пак да може да си позволи по-малка и по-икономична кола. Може би дори щеше да успее да ремонтира мансардата и да я даде под наем на някои чуждестранен студент. Беше прекрасна стая и дори имаше малка баня. Освен това щеше да е хубаво да си има компания, а на малчуганите щеше да се отрази добре да общуват с човек от различна култура. Тя и децата щяха да бъдат добре, нямаше опасност да гладуват.
Стигнаха до края на списъка и двамата въздъхнаха шумно. Бяха успели да уточнят последните подробности около развода си, без да се скарат. Беше нужно и двете страни доста да се сдържат, но в крайна сметка бяха успели. Спогледаха се и се усмихнаха.
— Глупаво е да се гордеем, че не сме се скарали, нали? — изрече Марта онова, което двамата си мислеха.
Той се усмихна и почти се засмя — тя се изненада, че по лицето на този мъж, когото вече смяташе за непознат, пробягват следи от някогашния Майкъл, нейният съпруг. Пое си въздух и изпита усещането, че ще потъне в тази интимност. Чувството продължи съвсем кратко, след това съпругът иМ отново изчезна и Марта се почувства странно ограбена, и се зачуди дали не си бе въобразила.
— Искаш ли чаша вино? — предложи тя. Не беше близнала алкохол, докато не свърши потенциално опасният разговор за пари, но сега иМ се искаше да пийне една чаша. Не беше сигурна дали пият, за да празнуват, или в памет на нещо минало.
— Чудесно — усмихна се Майкъл. Разхлаби вратовръзката си, както правеше обикновено. Жестът му беше тревожно познат. — Добре ли прекара в Ню Йорк?
Тя знаеше, че просто се опитва да се държи приятелски.
— Градът е удивителен.
