Елайза оцени срещата като успех. Отиваше се да реши дали да си поръча за десерт пудинг и кафе или само кафе. По-добре само кафе. Не искаше коремът иМ да се издува, докато лежи по гръб, а със сигурност много иМ се искаше да легне по гръб (е, честно казано, можеше и отгоре). Чудеше се дали да го заведе у дома, или да отидат в неговото жилище. Очевидно правилата диктуваха, че ще е по-безопасно да го заведе у дома, но понеже това всъщност беше домът на Марта, прецени, че ще е по-добре да отидат у Чарли. Малко вероятно бе той да се окаже някакъв психар, размахваш брадва, защото беше приятел на Марта, а освен това тази вечер сестра иМ щеше да се опитва да съблазни Майкъл с билети за Дисниленд в Париж. Ако успееше, имаше голяма вероятност двамата не след дълго да се отдадат на страстта, а ако планът иМ се провалеше, щяха да я заварят да хлипа.
За пореден път.
Елайза не очакваше планът на Марта да успее. Според нея сестра иМ разчиташе неправилно сигналите на Майкъл. Елайза смяташе, че той се бе отдръпнал, защото му беше дошло до гуша от отговорността да бъде баща. Опитваше се да се отърве от възможно най-много отговорности (направо не повярва на ушите си, когато Марта сподели, че Майкъл нито веднъж не е станал през нощта за нито едно от децата). Само че неочаквано за самия него бягството от отговорността му като баща му бе навлякло гнева на Марта и непрекъснатото напомняне за недостатъците му очевидно бе за Майкъл толкова неприятно, колкото и това да си измие задника в белина. Оставаше му само да изчезне от картинката напълно. На Елайза иМ се повдигаше дори само при мисълта за това.
Чувстваше се виновна, защото съзнаваше, че най-вероятно в момента Марта плаче, обаче от друга страна, нямаше нищо против едно чукане. Този мъж бе единствената иМ надежда, след като бе напуснала Грег.
Чарли беше натрупал милиони от една интернет компания. Беше проявил здрав разум да продаде акциите си достатъчно рано, преди хората да станат твърде алчни. Беше се оттеглил с достатъчно средства, за да може да се пенсионира още на двайсет и осем години. Само дето не се беше пенсионирал. Вместо това бе основал собствена компания, която се занимаваше с лицензирането на DVD. Елайза не слушаше внимателно обясненията му, макар да беше впечатлена, че продължава да работи, въпреки че не му се налага. Беше сигурна, че ако Грег натрупа достатъчно пари, за да може да се пенсионира, той ще направи точно това. И за нула време отново ще остане без пукната пара. Не че някога щеше да натрупа достатъчно пари, за да престане да работи.
Учуди се, че толкова често мисли за Грег. Разбира се, никога не мислеше за него благосклонно. Е, освен когато на срещата е Таркин си бе казала, че много повече предпочита името на Грег. А също и когато беше на среща със Себастиан и си бе казала, че много повече предпочита хетеросексуалността на Грег. И когато беше на среща с Хенри и си бе казала, че много повече предпочита скромността на Грег. И когато беше на среща с Уил и си бе казала, че предпочита чувството за хумор на Грег. И когато беше на среща с Джайлс, който се бе държал доста мило, но когато започнаха да работят с езиците, тя си бе казала, че предпочита целувките на Грег.
Само че Чарли имаше прилично име, беше хетеросексуален, струваше иМ се забавен, очарователен, беше запомнил името иМ и беше хубав. Трябваше да се погрижи за дрехите му — вълненият пуловер трябваше да изчезне. Грег не би облякъл подобно нещо, ако ще да умре. Обаче все пак Чарли плати вечерята, а и тя направо си умираше за това.
Не че не се постараха. Не беше поради липса на усилие или на желание, обаче въпреки това нещо се обърка. Двамата щастливо скочиха в едно такси. И двамата бяха наясно защо бе приела поканата му за кафе, затова нямаше никакво неловко мълчание. Всъщност Чарли веднага започна да я опипва, макар че Елайза би предпочела да изчака, докато пристигнат в апартамента му. Да, самата тя копнееше за малко екшън, обаче винаги иМ се бе струвало толкова гадно да се натискаш по такситата. Това обикновено означаваше, че става дума или за изневяра, или за малолетни любовници.
Апартаментът му беше хубав. Чист и удобен. Явно всичко в него беше скъпо, но не биеше на очи. В банята нямаше никакви ужасии, по чаршафите нямаше никакви косми. Явно имаше чистачка, защото Елайза забеляза, че рамките на прозорците не са прашни, а нито един мъж не би избърсал праха от рамките на прозорците. Или поне се надяваше да е така, защото самата тя не го правеше, и макар да нямаше високи критерии за хигиената в жилището, искаше иМ се да вярва, че все пак са по-високи, отколкото на средностатистическия самотен мъж.
Наля иМ чаша вино. Притежаваше внушителна колекция от вина, обаче не говореше непрекъснато за нея, нито пък изтъкна невежеството иМ, оставяйки я да избира. Просто предложи едно вино, каза, че има богат букет от аромати и че ще иМ хареса, после отвори бутилката.
Когато реши, че е достатъчно пияна, но все пак не прекалено, за да не си спомни нищо впоследствие, Елайза предложи да се преместят в спалнята.
