— Ш-ш-т, Матю, защо не излезете с дядо да потърсите червеи — предложи госпожа Евъргрийн. Матю обмисли предложението и реши, че тормозеното на червеи му допада малко повече, отколкото огласяването на слабостите на майка му в целия квартал, затова щастливо пое ръката на дядо си.
— Какво става? — попита Елайза. — Защо всички сте навън?
— Тя се възстановява, това става. Изведохме децата, да не вдигат шум.
— Възстановява се от махмурлук?
— От това и от един разрушен брак — въздъхна госпожа Евъргрийн. — Не разпознаваш ли признаците, Елайза. Това е прочутият ти първи етап. След това ще започне да се тъпче с десертчета «Марс» и ще го нарича така, както заслужавала бъде наричан.
Елайза вдигна поглед към прозореца на спалнята на Марта — завесите все още бяха спуснати.
— Значи най-сетне прие нещата насериозно.
— Снощи е поискал развод — осведоми я госпожа Евъргрийн.
— Развод? Вече? Не е ли малко прибързано? Само преди седем седмици Марта смяташе, че са блажено щастливи заедно. Не трябва ли преди това да опитат семейни консултации или нещо подобно?
— Марта може и да е мислела, че са блажено щастливи, обаче Майкъл категорично е бил на друго мнение. Кой знае откога се е опитвал да стигне до решението, че иска да сложи край. Марта има много да наваксва. Какъв беше този шум?
— Струва ми се, че е вратата — отговори Елайза. — Ще отида да проверя.
Марта забързано излезе през входната врата и пое по улицата. Чу сестра си да вика след нея, но не иМ обърна внимание. С никого не искаше да говори. Нито с родителите си, нито с децата си, нито дори с Майкъл. Имаше нужда да помисли. Имаше нужда и от пържени яйца. Нямаше махмурлук, обаче не можеше да се залъгва, че това е така, понеже снощи не се е напила. Всъщност се беше напила страшно. И още беше пияна — това беше единствената причина да няма махмурлук.
Чувстваше се сюрреалистично откъсната от света около себе си. Не можеше да реши дали да отдаде това на факта, че снощи беше изпила две бутилки и половина вино, или на факта, че съпругът иМ беше поискал развод. Развод ли — какво беше това? Имаше чувството, че действа на забавени обороти, че всички около нея — хората, кучето, което пикаеше до една улична лампа, шумно прелитащите превозни средства — се движат два пъти по-бързо. Майкъл със сигурност действаше по-бързо, отколкото тя успяваше да помисли. Беше изключително бавна, даже бавноразвиваща се, по отношение на осъзнаването на степента, до която той бе решил да я отхвърли.
Две и половина бутилки вино. Последният път, когато бе изпила подобно количество, бе непосредствено след като се бе запознала с Майкъл. Обикновено в петък вечер приятелите им цъфваха в апартамента на Майкъл с половин дузина консервени кутийки с напитки, с бутилки долнокачествено вино и с твърд алкохол. Обаче им беше весело. Много весело. Най-големият специалитет, който си приготвяха, беше да изсипят в купа чипс «Филеас Фогс». Играеха на странни пиянски игри и всички здравата се гипсираха. По онова време бяха твърде млади, за да се плашат от махмурлук, твърде безотговорни, твърде големи късметлии. Тези забавления ли липсваха на Майкъл? Откога бяха започнали да се хранят здравословно и да намаляват промилите? Кога станаха толкова стерилни? Безчувствени? Защото в даден момент сигурно бяха станали безчувствени. Дали огънят в стомаха на Майкъл не бе угасен от твърде многото планирани вечери и чиабата с маслини?
Марта не възнамеряваше да пие толкова много снощи. След като Майкъл изхвърча разярен от къщата, а тя рита ли, рита входната врата (с желанието това да е той и наранявайки крака си), тя знаеше прекрасно какво не трябва да прави. Не беше добра идея да слуша тъжни любовни песни. Всъщност това определено беше лоша идея. Какво друго можеха да направят песните, които бяха слушали на сватбеното си тържество, освен да я разстроят?
Това нямаше да иМ помогне.
Въпреки това обаче си ги пусна.
И плака. Хлипаше, ридаеше и виеше. Проля толкова сълзи, че фланелката иМ се намокри чак до пъпа. Докато изслуша «Всички жени» — и двата диска, беше изпила цяла бутилка бяло вино. През последните четири години тя или се опиташе да зачене, или беше бременна, или кърмеше, така че издръжливостта иМ бе намаляла. Жадно поглъщаше виното. Знаеше, че трябва да престане да пие, но знаеше и че няма да го направи, беше жадна и имаше нужда, а освен това то имаше приятен вкус. Студеното боцване на сухото вино докосна гърлото, а след това и стомаха иМ. Изпита болка, когато поклати глава в такт с музиката. Знаеше, че след това ще има ужасен махмурлук. Но не иМ пукаше. Дори го очакваше с нетърпение. Винаги можеше да вземе хапче против главоболие.
