Външно погледнато, всичко беше наред. Било е и по-зле. Само че проблемът беше, че помнеше и случаи, в които е било и много, много по-добре. Той не беше виновен. Знаеше, че е добре да има малко любовна игра, и се съобрази с това, не беше нито капризен, нито прекалено скромен, нито странен, нито мързелив. Само че не познаваше тялото иМ, не правеше нещата така, както трябва.
Тя не обичаше да дразни мъжете и докато лежеше в леглото му по прашки (той беше чисто гол, мъжете обичат да свалят дрехите си), си даде сметка, че не би могла да се откаже. Затова натика пръстите му в интимните си части с надеждата положението да се подобри, когато проникне в нея. Обаче не стана така. Колкото по-навътре проникваха пръстите му, толкова по-разочарована се чувстваше. Той като че ли не успяваше да намери най-чувствителното иМ място. Елайза се опита да насочи ръката му в правилната посока и той схвана намека, обаче отново нищо, въпреки че пръстите му бяха толкова дълбоко в нея, че сякаш всеки момент щеше да докосне сливиците иМ. Странно. Когато Грег я чукаше с пръста, тя направо полудяваше. Дори веднъж съседите почукаха на стената, за да ги помолят да не бъдат толкова шумни. Какво ставаше? Да не би пръстите на Чарли да бяха твърде малки. Тя смяташе, че не е широка — правеше специални упражнения за целта и освен това не беше раждала.
Може би щеше да е по-добре направо да минат по същество. Имаше приличен пенис. Нормален размер. По опита на Елайза всички пениси изглеждаха доста еднакви и предизвикваха коментар единствено ако са твърде малки или възбуждащо огромни. Той го напъха в нея и запъшка. Явно поне той си прекарваше добре. Не беше ли странно, след като тя от седмици мечтаеше за това. Ето, сега лежеше по ръб на меки памучни чаршафи с един доста симпатичен пич, а иМ се искаше само да се обърне на една страна и да заспи. Не го направи, естествено. Щеше да бъде много грубо, а Чарли даваше всичко от себе си. Елайза се извъртя, за да може да го яхне, защото така по-бързо стигаше до оргазъм, а имаше чувството, че той ще изчака тя да свърши първа. Ето по това се познава истинският джентълмен в двайсет и първи век. Обикновено подобна загриженост иМ допадаше, обаче тази вечер я дразнеше.
Той стисна гърдите иМ и започна да ги мачка. Натискът му беше точно толкова грубичък, колкото трябваше, обаче пак не иМ въздейства. Въпреки това Елайза започна да мята глава и да стене. От доста време не бе имитирала оргазъм, но понякога беше направо за «Оскар». Хубавото на имитирането на оргазъм с непознат мъж е, че той не знае разликата между истинския и престорения оргазъм. Лошото е, че решава, че е направил нещо както трябва, и е склонен да повтори същото несекси нещо и следващия път, когато спиш с него. Само дето Елайза вече знаеше, че това няма значение, защото нямаше да има следващ път с Чарли.
21.
Елайза отвори входната врата — къщата беше необичайно и зловещо притихнала. Може би Марта беше завела децата в парка. Взе пощата. Две сметки, брошура за скъпи френски детски дрешки и поредната пощенска картичка от Грег. Третата, която получаваше. Странно, но само седмица след като го бе напуснала, групата му беше поканена да подгрява доста голям и набиращ известност мъжки състав по време на турнето му във Великобритания и Германия. Той смяташе, че музиката им е боклук, така че не ставаше дума за голям пробив, а по-скоро за незначителен напредък — повечето концерти бяха по клубове, а не в големи зали — обаче все пак беше постоянна работа за шест седмици. Първите шест седмици, през които Грег щеше да получава редовни приходи.
Картичките му кой знае защо я разстройваха.
Не че в тях иМ се обясняваше във вечна любов и я молеше да се върне.
А точно защото не правеше нищо подобно.
Елайза беше зарязала много гаджета през живота си. Всъщност много повече, отколкото трябваше. Знаеше как стават тези неща. Казваше им, че вината не е тяхна, а нейна (което от части си беше така, знаеше го). Те я молеха да им обясни къде са сбъркали, което тя никога не правеше, понякога плачеха, друг път изпращаха цветя или стихове, а веднъж и нещо в кутийка от «Тифани». Винаги искаха тя да се върне. Грег не бе направил нищо подобно. Освен пиянското му обаждане няколко нощи след раздялата им не иМ бе оказал никакъв натиск да се върне. Картичките му бяха небрежни и бъбриви бележки, които разказваха за забавните лудории на групата. Бяха картички, каквито би изпратил на многобройните си приятели. Никога не споменаваше факта, че са били любовници. Явно вече я беше забравил. Четири години не означаваха нищо за него.
Беше толкова повърхностен.
— Лельо Иза, лельо Иза — провикна се Матю от кухнята или от задната градина.
Елайза пъхна картичката в дълбокия джоб на чантата и на съзнанието си и се запъти в посоката, откъдето идваше гласът на племенника иМ.
— Мамо, татко, каква приятна изненада — каза тя и разцелува родителите си. — Не знаех, че днес ще идвате да се грижите за децата.
— Мама е пияна — съобщи Матю. — Пияна като казак, пияна като казак — с удоволствие извика той.
