Най-неподходящото нещо, което можеше да направи, бе да разглежда стари снимки. Това сигурно щеше да я съсипе. Когато взе първия дебел кожен албум, едната бутилка вече беше наполовина празна. Албумът беше пълен със снимки от първите им почивки заедно, от годежното им тържество, тя бременна с Матю, първото къпане на Матю. Имаше много снимки на Марта и на Майкъл заедно. Нито един от двамата не беше особено умел фотограф, затова си бяха купили апарат като за пълни кретени. Той често я прегръщаше с лявата си ръка, хващаше апарат с дясната, изпъваше я и натискаше копчето. На повечето снимки се виждаха предимно стени, тавани или гардероби. Марта и Майкъл бяха натикани в единия край на снимката, отчасти обезглавени или пък разкривени заради странния ъгъл, под който се бяха обезсмъртили.
Но винаги бяха широко усмихнати. Хилеха се като обезумели и изглеждаха като хора, които вярват във вечността. Боже, достатъчно лошо бе, че губи това копеле (наистина го бе изгубила и той наистина беше копеле), та сега да си припомня, че някога е бил много специален и почтен мъж. Идеше иМ да се изяде. Още една чаша вино и Марта си даде сметка, че вече не познава младия, весел и мил мъж от тези снимки, не го познаваше ОТ месеци. Той беше изчезнал. Мъжът, в когото се бе влюбила, вече бе изчезнал от местопрестъплението — останало бе само виновното му извинение.
Допипаше втората бутилка, когато взе последния пакет със снимки. Бяха правени това лято в Сентър Паркс. Марта все още не беше намерила време, или по-точно желание, да ги подреди в албуми. Внимателно разгледа снимките. Тази беше чудесна — Матю прегръща Мейси, много сладко. Имаше една хубава снимка на Матю, който скачаше в надуваемия замък и една чудесна снимка на блаженото изражение на Мейси, която опитваше сладолед за пръв път през живота си. Макар че това бе станало по време на чая на рождения ден на Марта двамата с Майкъл се бяха скарали по този повод. Разбира се, Майкъл беше прав. Мейси беше пълничко бебе и може би не трябваше да се поощрява вкусът и към сладкото. Обаче ставаше дума за съвсем мъничко сладолед. Така че беше малко вероятно тя да отиде зад гърба им да похарчи всичките си пари за сладкиши — та Мейси още не можеше да ходи. Освен това Марта също беше пълно бебе, а сега беше само кожа и кости. Бебетата трябва да бъдат пухкави.
Прегледа снимките, опитвайки се да намери някоя, на която са двамата с Майкъл. Нямаше. Полата иМ се виждаше на една от снимките, където децата седяха на одеялото за пикник, и имаше три снимки на Майкъл, които беше направила Марта. Бяха режисирани — тя му даде Мейси и го накара да седне до Матю, защото искаше да изпрати на родителите си няколко хубави семейни снимки. Снимките не бяха хубави. Майкъл може и да бе замижал от слънцето, обаче всъщност изглеждаше нацупен и явно позираше неохотно.
Когато отвори третата бутилка, почти не бе в състояние да вижда ясно. Фланелката иМ издържа и на второто си мокрене за вечерта, когато разля виното. Алкохолът сковаваше мозъчните иМ клетки, обаче не можеше да премахне болката иМ. Гърдите я боляха, направо крещяха от болка. Марта искаше да разбере Майкъл, което в момента бе невъзможно, защото тя дори не го познаваше. Вече не. Той не я искаше. И тона беше най-лошото. Не, не беше. Най-лошото беше, че той не искаше децата си. Ето това беше най-лошото. Не, всъщност беше фактът, че той унищожи нейната история. Че хората на снимките иМ бяха напълно непознати. Освен това бе заличил и бъдещето иМ. Голямото семейство, големият семеен дом, вечното щастие — всичко бе пометено. Каква ужасна загуба!
Той беше човекът, към когото тя се обръщаше, на когото се доверяваше в продължение на цели десет години, почти целия иМ съзнателен живот като зрял човек. Той беше най-близкият иМ роднина, така твърдяха толкова много официални документи, той присъства на раждането на двете си деца. На неговите две деца. Беше виждал какво има в корема и между краката иМ. Беше гледал как я зашиват и изхвърлят плацентите. Той беше най-добрият иМ приятел, неин съюзник и неин любовник.
А сега не значеше нищо за нея.
Улови се, че го описва като баща на децата си.
В един и половина през нощта най-сетне заспа. Заспа с дрехите на включено осветление, празните бутилки се бяха търкулнали по пода на кухнята и се бяха спрели до един шкаф, играчките на децата бяха разпилени из къщата, разпилени бяха и накъсаните снимки. В шест и половина Марта се бе събудила както обикновено. Смени пелената на Мейси и иМ прикови закуска. След това събуди Матю, облече го и се опита да го накара да хапне пълнозърнеста препечена филийка. В седем и половина се обади на родителите си и ги помоли да дойдат.
