Докато му се усмихваше и пиеше третата си водка с портокалов сок (защото по онова време Марта нямаше деца и можеше да си позволи да изпие три водки с портокалов сок, щом иМ се иска), забеляза, че Майкъл има широка брадичка и нос, които според нея му придаваха изискан и властен вид. Още преди края на вечерта Марта реши, че трябва да се омъжи за човек като Майкъл. Нещо повече, той беше мъжът, за когото искаше да се омъжи. Дори имената им си подхождаха. Реши, че имената на децата им също трябваше започват с буквата «М». Майкъл не беше от мъжете, в които жените се влюбваха или по които прималяваха след първата среща, затова и двамата се изненадаха, когато тя бързо и плътно се вкопчи за него. Преди Майкъл бе имала двама приятели — единият в последния клас в гимназията, а другият през втората и третата година в университета. През първата година беше доста разюздана, но опитът не се оказа особено добър, защото не иМ идеше отвътре. След като завърши, бе спала с още двама мъже. Установи, че и това не иМ допада: по природа бе моногамна, а природата иМ личеше от пръв поглед.
Осемнайсет месеца по-късно Марта и Майкъл се ожениха.
Освен това тя се оказа права — той наистина беше прекрасен съпруг.
Беше мил и внимателен, на него можеше да се разчита и работеше много, много усърдно. Беше стабилен — нито си падаше по жени, нито беше луд фен на футбола! Продължаваше да го харесва дори и след десетгодишен брак. Може би не така неистово, сърцеспиращо и ненаситно, както когато беше на двайсет и няколко години, но все още знаеше кои копчета да натисне.
Всеки петък вечер.
Марта и Майкъл имаха много пари и много приятели и щяха да запишат децата си в някои от най-добрите училища. Всички тези неща несъмнено си бяха божи дар.
Тя реши, че в крайна сметка не иска да чете, и се качи в банята. Отвори дясното чекмедже под мивката и извади памучен тампон. Внимателно сипа лосион и след това старателно почисти лицето си. Старателно свали грима си — слагаше само руж, спирала за мигли и гланц за устни. Ако Майкъл специално я помолеше, понякога човек можеше да я види и със сенки. Предпочиташе всичко по лицето иМ да остане с естествения си цвят. Изхвърли използвания тампон в кошчето и повтори същата манипулация с тоник. След това старателно нанесе овлажняващия крем със сигурни движения, насочени нагоре, противопоставяйки се на гравитацията. Провери дали вратата на банята е заключена и започна да се съблича. Обичаше да си взима душ преди лягане и не иМ харесваше Майкъл да влиза през това време. Така и не разбираше партньорите, които явно не изпитваха неудобство да ходят до тоалетна един пред друг. Как може да му се прииска подобно нещо на човек? Опита се да си представи що за хора са — вероятно рок звезди или актьори.
Старателно подсуши тялото си, облече пижама от египетски памук и подходящи чехли. Погледна се в огледалото. Не беше зле за тридесет и две годишна. Да разкопчае ли горните копчета? Колко точно. Едно? Две?
Най-сетне влезе в спалнята.
— Ей, Майки — промърмори стеснително. Но още преди да се пъхне между завивките, усети бавното и познато движение на гърдите на Майкъл, които се вдигаха и спускаха, което означаваше, че той е намерил уютно убежище в царството на сънищата.
4.
Елайза отпиваше от двойното си еспресо. Беше горчиво, черно. Или може би това бе настроението иМ тази сряда сутрин.
— Какво има? Обикновено кафето тук ти харесва.
От нежния глас на Грег струеше загриженост. Тя не обърна внимание за загрижеността му, защото бе малко прекалена, и за стотен път днес изпита раздразнение към него. Би предпочела той да е мъж, който не забелязва, че не е докоснала кафето си, но плаща сметките си с дебитна карта, а такива мъже наоколо имаше колкото искаш. Всичките иМ приятелки бяха омъжени за такива. Зет иМ Майкъл беше прекрасен пример. Как така бе пропуснала шанса си за подобен партньор?
«Не обичам еспресо — помисли си. — Прекалено много ми напомня за времето, когато бях студентка. Би трябвало да пия «Ърл Грей» и да ям торта с тропически плодове в някоя свястна чайна. Това правят жените на моята възраст. Това би направила Марта. Не би трябвало да седя в някакво си задимено кафене, което няма приличието дори да бъде част от верига, обаче е собственост и се управлява от истински италианци.»
Вярно, преди време заведението иМ харесваше. Даже направо се гордееше със забележителното си откритие и водеше в кафене «Бианки» само най-добрите си приятели. Много иМ харесваше, че тук няма два еднакви дървени стола (а и единия крак на повече беше по-къс) и че синьора Бианки сервира само еспресо и капучино. Нито кафе лате, нито макиато, нито американо, нито еспресо ристрето, никакви ароматизирани кафета и със сигурност никакво безкофеиново кафе. Не продаваха луксозни кутийки с чай или бутилки със зехтин за по двайсет лири. Те бяха истински италианци и смятаха, че поставянето на столове в кафенето вече е огромен реверанс към странностите на британците. Предлагаха обаче чаша вода с всяка чаша черно като катран кафе, no charja[1].
