— Обожавам фантастичните ти наперени гърди, толкова са секси — каза той и се надигна да ги засмуче. Марта никога не бе харесвала малките си гърди, но изведнъж се възгордя с тях. Сведе поглед към пурпурните им зърна, които бяха настръхнали от неговото внимание, и беше принудена да се съгласи: наистина бяха секси, самата тя беше секси. Свалиха дрехите си, без да обръщат внимание кой кого съблича, важното беше да почувстват допира на кожата си възможно най-бързо. Той я преметна, но така, че тя се почувства в безопасност и защитена, а не унижена и застрашена. Прокарваха езиците и пръстите по телата си, нейните — по пениса му, по топките му, по задника му. Неговите ръце бяха между краката иМ, вътре, вън, отново вътре. След това пръстите вече не можеха да се докосват достатъчно, не можеха да обхващат и да стискат достатъчно, двамата започнаха да използват дланите си, след това меката вътрешна част на ръцете си, след това целите си тела, за да се докосват и да се търкат един в друг. Летяха, гърчеха се и се катереха към задъхани, страхотни, фантастични оргазми.
В такива моменти Марта наистина се изпълваше с оптимизъм.
29.
Джак попита Марта дали иска да излезе с него, с Дейв, с Дрю и с приятелката на Дрю, Сара. Щяха да ходят на клуб. Тя се съгласи още преди да осъзнае какво означава това. Смяташе, че така е най-добре. Ако се бе замислила предварително, до такава степен щеше да стане жертва на първичен страх, че най-вероятно щеше да предпочете поредната вечер пред телевизора, гледайки повторенията на «Законът».
Клуб.
С приятелите му.
За нея това беше все едно да кажеш на човек, страдащ от агорафобия, че едно хубаво пътешествие до Сахара ще е много забавно. Клубът беше минно поле. Истинският клуб е много по-рисковано начинание от сладникав салса бар. Марта имаше предчувствието, че простото полюшване на бедра няма да е достатъчно. Ами ако приятелите му не я харесат. Подобно нещо можеше да разруши една връзка. Джак беше изключително отворен и търпелив. Внезапно иМ хрумна, че той просто проявява състрадание и че тя в крайна сметка е загубенячка, откачалка. Приятелите му със сигурност щяха да забележат това. Как танцуват хората в днешно време? Някога беше доста добра танцьорка за човек, който няма никакъв музикален слух. Обаче това беше отдавна. Навремето (много добре знаеше, че да започнеш изречение с «навремето» означава да се поставиш наравно с баба си) беше достатъчно да надуеш свирката и да размахаш ръце във въздуха — като човек, който неистово се опитва да изгаси пламнал тиган. Даваше резултат. Не беше сигурна дали и сега стратегията е подходяща. Попита Елайза:
— Чувала ли си за клуб «Фабрик»?
— О, да, много е готин.
Коментарът не насърчи особено Марта.
— А какво музика свирят?
— Ами, най-различна. Има няколко помещения, където свирят различна музика — хаус, хип-хоп, брейк.
— Аха.
— Много е голям, направо можеш да се изгубиш.
Можеше да се наложи да прибегне до тази мярка. Струваше ли си да пита?
— Ами… как се обличат хората там?
— Всичко става.
Много иМ помогна.
Дори с ограничените си познания Марта заключи, че «всичко» не означава елегантен тъмносин костюм или елегантни кожени обувки. Разгледа гардероба си с отвращение. Не можеше да си спомни и дори да си представи как изобщо бе смятала предишните си дрехи за приемливи. А пък Джак беше виждал всичките иМ нови придобивки. Какво да облече?
За нещастие, едно от добрите качества на Джак беше, че е много точен. Пристигна един час по-рано, отколкото го очакваше.
— Така ли ще си облечена? Не се оплаквам, изглеждаш главозамайващо.
Тя беше отворила вратата по бельо и увила с кърпа все още мократа си коса.
— Много смешно. Влизай, преди да съм умряла от студ или пък госпожа Бентън от номер четири да се е обадила на Отдела за борба с порока. Много си пада по доброволните съседски акции. Виждам как перденцата иМ помръдват.
Джак се засмя, сякаш наистина беше казала нещо много смешно.
— Всъщност не знам какво да облека. — Веднага съжали за това признание и иМ се прииска да изтръгне гласните си струни. Признанието издаваше безпокойството и притеснението иМ.
Той обаче се усмихна.
— Естествено, нали си момиче. Хайде, покажи ми с какво разполагаме.
Последва я по стълбите, а тя ликуваше не само защото я беше нарекъл момиче (което е обидно, докато си още момиче, обаче като станеш жена, направо си умираш за това фактологически невярно мило обръщение), но и защото не му беше все едно как ще се облече тя.
Разбира се, понеже Марта беше омъжена години, беше свикнала с това да се приготвя пред погледа на друг човек. Ето как ставаше това. Пробваше няколко почти еднакви костюма (черни, дълги до коленете рокли с къс ръкав, ако отиваха на вечеря, и джинси «Гап» и колосани бели ризи, ако отиваха на кино). След като изпробваше по няколко пъти всички почти еднакви дрехи, избираше онази, която бе облякла най-напред. Поглеждаше се в огледалото и оставаше доволна от избора.
За около десет секунди.
След това се обръщаше към Майкъл и очакваше от него да затвърди увереността иМ.
— Как изглеждам? — колебливо питаше тя.
