— Добре — отговаряше той, а понякога дори я поглеждаше.
Марта никога не оставаше напълно убедена. Ако изглеждаше добре, нямаше да се налага да пита.
Познаваше процедурата, затова се смая, когато Джак разгледа закачалките в гардероба иМ, придружавайки действието с коментари като: «Това е много секси, обличала ли си го?» или «Винаги изглеждаш зашеметяващо в това и много ми харесва, когато го носиш с ботуши». Той нямаше нищо против, че тя изпробва многобройни комбинации и неведнъж правеше предложения като «Изпробвай пак тази блуза с пола». Заяви, че изглежда направо убийствена в дрехите, на които се спряха накрая. Марта започваше да се притеснява, че в крайна сметка Елайза има прано. Той беше прекалено готин, за да е истински. Сигурно беше гей.
Но тогава той обхвана с длани гърдите иМ, целуна шията иМ и двамата закъсняха, защото се чукаха безпаметно пред огледалото.
Когато наближиха клуба, Марта си спомни за една от многобройните причини, поради които се бе отказала да посещава клубове. Беше декември, тя беше съвсем леко облечена, а опашката се точеше чак до Нюкасъл. Бодигардовете бяха направо образцови. Огромни, около метър и осемдесет и в двете посоки, облечени в черно и биха могли да научат Вини Джоунс на ясна дикция. Очевидно не пускаха зъзнещите бъдещи клиенти на клуба вътре, въпреки че може и да бе празно. Репутацията на клуба зависеше изцяло от дължината на опашката и от трудно получавания достъп. Единственото, което доставяше на бодигардовете по-голямо удоволствие от това да карат клиентите ненужно да чакат, е да гледат тъжните им физиономии, като наблюдават как членове на клуба или хора от списъка с гостите отиват направо най-отпред. Марта смяташе, че тази практика е обидна и несправедлива, докато не установи, че Джак е член на клуба, и не се наслади на мимолетното усещане за значимост, когато се понесоха напрано към червеното въже и незабавно бяха пуснати вътре.
Приятелите на Джак бяха приятни. Явно смятаха, че Марта има пълното право да бъде сред тях. Никой не предложи да си ходи у дома и да се захваща да търка грила. Смееха се на шегите иМ, но не и на танците иМ, нямаха нищо против, че пие бяло вино или каквото там иМ харесва, стига да черпи, когато е неин ред, и приеха за даденост, че тя е «с Джак». Джак развеждаше Марта из клуба за ръка. Демонстрираше правата си над нея не очевидно и натрапчиво, а дискретно и интимно. Държеше ръката си зад гърба и размърдваше пръсти, докато тя не ги хванеше, след това стискаше здраво. Показваше иМ второкласни знаменитости, представяше я на познатите си, обсъждаше с нея музиката. Целуваше шията и устните иМ, казваше иМ, че е ослепителна, и искаше да е сигурен, че си прекарва приятно.
Танците се оказаха по силите иМ.
Забавни. Всъщност фантастични.
Марта с облекчение установи, че рязкото мятане на ръцете, което беше популярно навремето, се е завърнало (ако изобщо беше напускало сцената, може би си е било популярно през цялото време, обаче тя откъде да знае). Май трябваше само да размахаш ръце във въздуха и да поразкършиш тяло.
Джак беше толкова добър танцьор, че тя се запита дали не би следвало да се смути, и със сигурност щеше да стане така, ако в съзнанието иМ непрекъснато не проблясваха спомени, от които по гърба иМ пробягваха тръпки, тялото иМ настръхваше, а очите иМ се разширяваха. Не можеше да забрави, че само преди няколко часа този мъж беше проникнал в тялото иМ, вперил в нея поглед с мъчителна и скандална настойчивост. След подобна интимност иМ се струваше малко неуместно да се притеснява дали движенията иМ на дансинга са модерни, или не. Двамата се движеха едновременно, приятно поклащайки бедра, сякаш бяха свързани. Предизвикваха погледи, изпълнени едновременно с възхищение и завист. И Марта осъзна, че изглеждат прекрасно заедно. Сякаш бяха създадени един за друг, сякаш наистина бяха заедно.
Тя се смая, когато погледна часовника и установи, че отдавна минава полунощ. Джак забеляза погледа иМ и каза:
— Права си, трябва да помислим за бавачката, така че най-добре да тръгваме.
Каква загриженост. Прииска иМ се да го целуне.
И го направи.
Дрю и Сара също тръгнаха, защото искаха да използват Джак да ги закара, а Дейв остана в клуба, защото се надяваше да тръгне в съвсем различна посока. Дрю и Сара веднага се възползваха от задната седалка и започнаха да се кискат и да си бъбрят, както правят двойките, които искат да се изолират от света. Марта се усмихна щастливо. Влюбените на задната седалка бяха толкова погълнати един от друг, че двамата с Джак имаха възможност да поговорят. Тя се отпусна на седалката си и се обърна към него.
— Прекарах една наистина прекрасна вечер, Джак.
— Беше готино, нали, миличка? — Усмихна се той и постави ръка върху бедрото иМ.
Тя се наслади на момента. Провери тялото си. Започна с единия крак, като лекичко го завъртя. Нищо. Вдигна и двете си стъпала на няколко сантиметра от пода и след това отново ги спусна. Краката не я боляха. Завъртя глава — шията не я болеше и не изпука. Накрая се наведе напред и изпъна гръб — и той не пулсираше.
