— Какво става, милинка, упражненията да не ти дойдоха в повече? — закачливо я попита Джак.
— Не, тъкмо обратното — усмихна се Марта. Чудеше се къде е изчезнала цялата раздразнителност, с която беше свикнала да живее преди. Нямаше и следа от главоболието или от болката ниско в гърба. Краката не иМ тежаха.
— Чувствам се комфортно и наистина щастлива — сияеща каза тя.
— Да, седалките наистина си ги бива. Спортните седалки на Рекаро са едно от подобренията в субару импреза WRX. Старите турбо на импреза нямаха такива седалки.
Той обожаваше колата си, но… Прииска иМ се да го удари. Трябваше да разбере какво се опитва да му каже. Имаше предвид, че се чувства комфортно емоционално, а не на скапаните му седалки. Той отново се бе ухилил.
— А, разбирам, това е шега.
— Разбира се, миличка — потвърди той и добави: — Много ни е гот, миличка.
Гот. На езика на Джак това означаваше комфортно.
Нощта беше прекрасна. Не беше напрегната, нито пък сложна. Никой не се караше, нито се припираше. Никой нищо не изискваше. Никой нямаше нужда да бъде заведен до тоалетна — е, освен Сара, но за да могат да си поговорят за грима, а не защото трябваше някой да иМ избърше дупето. Никой не искаше нищо и не очакваше нищо от нея. Никой не бе разочарован от нея. Като че ли всички искаха да бъдат с нея. И най-вече Джак.
Докато се прибираха, заваля сняг.
— Може и да спечелим залога си за снежна Коледа — развълнувано обяви Марта.
— Може би, миличка, случвали са се и по-странни неща!
В светлината от фаровете на колата се носеха вихри от снежинки, сякаш бяха в някакъв холивудски филм. «В следващата сцена ще правим секс пред горяща камина» — помисли си Марта, което всъщност се оказа вярно. Той оприличи снежинките на танцуващи светулки. Джак каза, че му напомнят на една сцена от «Междузвездни войни».
— Моля?
— Когато Хилядолетният сокол се гмурва в хиперпространството.
— А, да.
Въпреки това беше романтично да наблюдават снега. Марта беше ухажвана и това иМ харесваше. Отново замълчаха. Чуваше се само отсеченото движение на чистачките и скърцането на гумите на колата по снега. Надяваше се снегът да се задържи достатъчно, за да могат децата да го видят на сутринта. Помисли си дали да не ги събуди още сега, за да могат за пръв път да зърнат снега!
— Ти не си професия или пари в банката, не си дори красива снежинка — изрече Марта.
— «Боен клуб»?
— Да.
— Ти току-що цитира «Боен клуб», Марта. Или по-точно, цитира погрешно — каза Джак с широка усмивка. Явно беше смаян и впечатлен.
— Така е, Джак — засмя се тя. Чувстваше се така, сякаш принадлежи към някакъв елитен клуб.
Нощта наистина беше съвършена. Цялата. Е, с изключение на момента, когато той зареждаше с бензин, а Дрю попита:
— Вие двамата двойка ли сте вече?
— Не. Със сигурност щях да знам, ако беше така — усмихната отговори Марта, доволна от бързия си отговор. Знаеше, че това е остроумие, с което Елайза би се гордяла.
— И каква е разликата между вас двамата и една двойка? — попита Сара. Току-що се бяха запознали, обаче бяха жени и затова знаеха,
— Ами ние сме точно като нормална двойка, само че спим и с други хора, ако ни се прииска — обясни Марта.
— Ти спиш ли с други мъже? — попита Сара, несигурна дали да бъде ужасена, или впечатлена.
— Всъщност не. Не спя. Със сигурност не.
— А той?
— Да, струва ми се.
— О!
С изключение на това нощта беше съвършена.
30.
Сутринта на Коледа Марта се събуди и иМ се прииска всичко вече да е свършило. Искаше иМ се да е краят на деня и тя да заспива с ужасно подул корем и замаяна лава. Не се плашеше от капризите на децата. Нито от семейни препирни. Не беше и от това, че ще трябва да разопакова огромен брой шишета със соли за баня и пакети с ароматни сушени растения, макар че чекмеджетата иМ бяха още пълни с миналогодишните запаси. Тези дребни дразнители бяха неизменна част от коледния празник и в известен смисъл ги чакаше с удоволствие, защото бяха нещо сигурно. Онова, което събуждаше желанието иМ денят да е отминал, беше несигурността.
Обвиняваше за това Холивуд.
