Тя бе малко учудена от тази информация. Разбира се, Матю бе станал още в пет. До осем вече бяха приключили със закуската. Марта бе останала с впечатлението, че вече с доста по-късно, и затова беше бясна, че Майкъл не се е обадил. Леля Фло от Австралия бе позвънила. Приятелките иМ Клеър и Дон също се бяха обадили.
— Децата са станали още преди изгрев-слънце, а ако познаваше собствените си деца, щеше да го знаеш. Копеле такова.
— Прекрасно, Марта, поредните обиди. Бих предпочел да не ругаеш по този начин.
— Знам, че би предпочел да не ругая, Майкъл, себичен копелдак такъв, но понякога това ми помага да изкарам деня.
— Виж, Марта, и аз не прекарвам най-прекрасната Коледа на света. Родителите ми се карат на каква температура трябва да настроят фурната, баба ми настоява да ми разказва истории за Коледа от времето на войната може би за десети път днес, а Хари и Беки току-що пристигнаха с децата си. Моите деца ми липсват.
— Но не достатъчно, за да им се обадиш. — Затвори, защото не искаше той да я чуе, че плаче. Коя особеност на еволюционното развитие диктуваше, че е невъзможно на Коледа да проявиш милосърдие, щедрост и изисканост? Марта не отиде на църква, защото седеше на дивана, ридаеше и се питаше как, след като е толкова нещастен, предпочита да стои там, отколкото при нея и при прекрасните им деца.
Майната му, това беше жестоко.
Когато Елайза, родителите иМ и децата се върнаха от църква, беше поправила грима си и отново бе залепила усмивката на устните си.
— Това са последните сълзи, които проливам за него — прошепна тя на майка си, която я прегърна и прояви здравия разум да не коментира колко невероятно е това.
Грег ги посети, за да остави подаръци за всички, което явно зарадва Елайза, макар да се опита да се престори, че се дразни, и да намекне, че се е натрапил. Твърдеше, че е бясна, задето майка иМ настоя Грег да остане с тях за вечеря.
— Къде е коледният ти дух, Елайза? — изсъска госпожа Евъргрийн. Тя не отговори. Изобщо не беше религиозна и единственият ду, който я обладаваше по Коледа или по което и да е друго време, се дължеше на течността ОТ бутилката. — Не можем да го пуснем да си отиде на Коледа. А ти повече от всеки друг би трябвало да знаеш, че хладилникът му сигурно е празен.
Елайза удари главата си в рамката на вратата на дневната. Грег се търкаляше по пода с Матю. Явно се бе досетил как се играе с електрическата китара, която детето бе получило като подарък. Всички останали се бяха опитали да произведат някакъв звук с китарата малко по-рано сутринта, но без никакъв успех. Мейси седеше, облегната на краката му, и се смееше щастливо. Господин Евъргрийн се опитваше да подмами Грег да пие бира, явно доволен, че има още един мъж, за да изравни силите. Чувстваше се уязвим — толкова много истерия, толкова много сълзи, все още не бяха чули речта на кралицата, която със сигурност щеше да разчувства госпожа Евъргрийн. Дори Марта се усмихваше, докато отговаряше на въпросите на Грег. Първата истинска усмивка, с която ги бе удостоила днес.
Елайза знаеше, че е малцинство.
Освен това искаше да види как Грег ще оцени пая с кайма — лично го бе правила. Наистина, дори тестото. А всъщност беше навила на руло готовите кори, купени от супермаркета. Защо да се затруднява?
Марта се радваше, че Елайза се смее и се шегува с Грег — почти като едно време. Досмеша я как сестра иМ измести Матю от любимото му място до Грег, за да се настани до него. Наложи се да го подкупи, като премести всички солени бисквити. Марта много се радваше за сестра си, която явно щеше да получи своя холивудски финал на тази Коледа. Стига, разбира се, да не направеше отново някоя глупост, а при нея нямаше никаква гаранция, че няма да оплеска нещата. Беше кристално ясно, че с Грег е по-щастлива, отколкото с всеки друг, когото бе познавала досега. А доколкото виждаше Марта, той очевидно продължаваше да е луд по Елайза. По-добре бе поне една от сестрите да е щастлива.
— Твоят телефон ли звъни? — попита Елайза.
— Да, май е той — скочи Марта.
— Здрасти, миличка.
— Джак! — Зърната на гърдите иМ щръкнаха при звука на гласа му, което я накара да почувства известно неудобство. Все пак беше Коледа, а родителите иМ бяха съвсем наблизо.
— Добре ли прекарваш Коледа, малка мис Е?
— Да.
— А така!
— Обаждам се само да те чуя как си. Как са малките сладури? Забавляват ли се?
Тя продължи разговора, след като излезе от трапезарията. Когато се върна, майка иМ поднасяше коледния пудинг и никой не спомена за обаждането.
— Опа, май глътнах една пломба — извика Марта.
— Не, това сигурно е паричката — каза госпожа Евъргрийн. — Трябва да си пожелаеш нещо.
Тя подозираше, че малко са понагласили работата, за да може късметчето да се озове в нейната порция. Останалите членове на семейството се усмихваха учтиво, обаче явно подозираха същото. Марта си пожела нещо наум. Пожела си Елайза «да прояви здрав разум», защото не знаеше какво да пожелае за себе си.
Януари
31.
— Е, този твой метод май не донесе шеметен успех, а?
— Не, май не. Мар, просто не мога да продължавам това търсене — изпъшка Елайза.
