— Но ти се срещна с някои от най-бляскавите и търсени ергени в Лондон, Елайза.
— Знам. И точно това ме притеснява.
Момичетата се и засмяха и замълчаха, за да отпият от кафетата си.
— След като изготвянето на списък с изискванията ти за желани партньори се проваля толкова отчайващо, защо смяташ, че при мен ще подейства? — попита Марта.
— Продуктивността е в това да знаеш и да преследваш каквото искаш. А трудността е наистина да срещнеш мъж, който отговаря на изискванията.
— И така ми е добре. Страхотно се забавлявам с Джак и не ми трябва нищо повече, освен страхотно забавление.
— Така ли?
— Да.
Елайза потъна в едно от типичните си мълчания, които изразяваха явното иМ несъгласие. Не че не беше съгласна, че Марта се забавлява страхотно с Джак — това беше очевидно. Тревожеше я фактът, че когато престане да бъде забавно, което неизбежно щеше да се случи — и вероятно не след дълго, Марта нямаше резервен план, а всеки трябва да има резервен план. За нея и за всеки зрял човек на Запад, освен за сестра иМ, беше съвършено ясно, че това развлечение с Джак няма и не може да продължи. Марта щеше да се влюби и което беше още по-зле, щеше да му каже, и тогава той щеше да си плюе на петите. Елайза беше съгласна с Марта, че Джак е великолепен. Беше остроумен, чаровен и вълнуващ и точно в това беше проблемът. Такъв мъж не би се обвързал с едно цяло семейство, защото пред него имаше твърде много други варианти, други възможности.
Беше съвсем възможно неговата роля в живота да е на сексбог, който да обслужва жените в Западен Лондон. Обаче защо да се затваря в толкова тесни географски пространства? Би могъл да обслужва жените от Северен, Южен, Източен и Западен Лондон, както и в цяла Европа, и в Щатите. Можеше да дарява наслада, където си поиска. Той не съзнаваше, че всеки път, когато дарява наслада, причинява и болка. След разказите на Марта двете се надяваха той да се задържи малко по-дълго време, отколкото е нужно, за да закусиш. Съвсем човешко бе надеждата да се превръща в очакване, а къде беше мястото на Марта във всичко това? Върнеше към пълно стопяване, ето къде. Елайза просто смяташе, че е хубаво сестра иМ да има и резервен план. Може би, ако Марта изготвеше списък с критериите си за съвършения мъж, щеше да забележи и да признае колко далеч е Джак от този идеал.
— Когато започна цялата тази работа, ти каза, че може да имаш и други «голи приятели».
Марта наистина го бе казала, но никога не бе вярвала в това. Не беше такава. Беше моногамна, колкото и явно старомодно за бе това. Беше казала, че може да приеме възможността да има и други «голи приятели» само колкото да извини Джак, че го прави.
Почувства се доста неудобно — мразеше тягостното мълчание. Сестра иМ го знаеше. Елайза мразеше нещата да не стават, както иска тя, а пък Марта знаеше това. Въпросът беше коя ще проговори първа.
— Добре. Имаш ли писалка? — предаде се Марта.
— Ето. — Елайза доволно размаха писалка и бележник. Настроението иМ веднага се подобри и напомни на Марта за Матю, след като завоюваше някоя трудна победа, например позволение да не изяде граха си.
— Добре. Искам мъж, който да чисти котления камък от чайника и да сменя водния филтър.
— Това ли е най-важното нещо?
— Това е символично. Ако се справя с тези тривиални домакински задължения, със сигурност е човек, който може да пъхне и купчина бели дрехи в пералнята.
— Значи търсиш някой с изразени женски способности?
— Ха, ха! Не. Всъщност търся някой надарен като магаре, който умее да използва инструмента си неприлично често — заяви Марта.
Елайза се засмя. Харесваше новата си забавна и небрежна сестра. Беше много по-забавна от сестрата, чиято най-голяма грижа беше, че «Флора» са сменили опаковката си.
— Добре, друго?
— Ами, явно трябва да ме обича. Цялата. — Марта се усмихна при тази мисъл. — Нали знаеш как понякога се случва да си много разстроена за нещо и когато те попитат: «Какво има», ти упорито отговаряш: «Нищо»?
— Аха.
— И чакаш да те попитат: «Не, наистина, какво има?», защото искаш да проявят настойчивост. По-скоро искаш той да те открие.
— Аха. Само че мъжете никога не го правят — въздъхна Елайза.
— Е, моят съвършен мъж ще го прави. Той ще ме обели като… като… — поколеба се, търсейки точните думи — като лук.
— Страхотно сравнение!
— Разбираш какво имам предвид.
Марта беше готова за душевен стриптийз. Искаше да бъде опозната. Напоследък бе започнала да вярва, че си струва да я опознае човек и че идеалният мъж за нея ще го знае.
— Добре — въздъхна отново Елайза. Жалко, че сестра иМ беше такава романтичка. Типична Дева.
Марта, освен това смяташе, че идеалният иМ мъж ще обича тя да го хване и с ръката си умело да го накара да свърши бързо и върху тялото иМ. Само че не мислеше, че може да сподели това с някого.
Освен с Джак.
