Тя водеше този разговор, застанала в рамката на вратата между кухнята и задната градина. Матю и Мейси хранеха врабчетата — в лондонските паркове рядко имаше по-екзотични птици. Понякога можеш да видиш гълъб, но само ако туристите на Трафалгар Скуеър са били особено неприятни. Слабото зимно слънце танцуваше по усмихнатите им лица. Януари обикновено беше мрачен и сив месец, с некачествени стоки по рафтовете на магазините, а най-интересното нещо, което предлагаше, бе безплатно членство в клуба на жените, контролиращи теглото си. Тази година обаче януари иМ се струваше прекрасен.
— Ей, вие двамата, влизайте вътре и си измийте ръцете — провикна се Марта. Не се надяваше особено Матю да я послуша или Мейси да я разбере. Почти веднага след това се обърна отново към Елайза и продължи: — Но освен това ще си заслужава да го познава човек. Ще бъде силен. Физически, емоционално и нравствено.
— Не искаш много, нали?
— Да, искам. Знам, че е така. Обаче и давам много.
Елайза си каза, че е много хубаво да чуе как Марта цени себе си, наистина е приятна промяна, допадаха иМ дори само думите.
Разбира се, самата тя бе обречена на неуспех. Това търсене на съвършения мъж не водеше до никъде. Опита се да насочи сестра си към нещо по-реалистично.
— А не трябва ли да се държи добре с децата и да получава прилична заплата?
— Това е много старомодно — коментира тя. Намигна и след това добави по-сериозно: — Това са критерии за съпруг, а аз не си търся съпруг. Вече съм имала. Търся вълнение, а това определено изисква съвършено различни качества.
— Дали е разумно?
— През целия си живот съм била разумна и виж докъде ме доведе това. Мисля, че имам право на известна безотговорност. Можеш да ми заемеш от твоята.
— Не е честно! В момента се опитам да бъда отговорна. Имам си кутия за джунджурии на бюрото и всяка вечер правя копия на документите си. Подстригах си косата, купих си костюм. Търся си съпруг със сериозни доходи, сериозен гардероб и сериозна работа.
— Значи наистина вярваш, че си проявила отговорност, като напусна Грег?
— Напълно.
— Удивително.
— В момента говорим за теб, а не за мен — нацупи се Елайза.
— Добре. Аз също искам обичайните неща. Хубава външност, хубава усмивка, хубави зъби, тъмна коса, за предпочитане зелени очи, без телесни миризми, без пърхот, да ненавижда футбола (просто не мога да преживея още едно първенство за Световната купа, без да полудея), широки рамене, стегнато дупе, да не е женен, да няма товар от миналото, с чувство за хумор.
Елайза препрочете списъка с критериите иМ.
— Господи, Марта, а уж аз съм придирчива! Този списък е напълно нереалистичен. Няма такъв мъж. Ти търсиш неженен, невероятен, чувствителен, усмихнат сексбог, който е готов да надене гумените домакински ръкавици. Такъв мъж не съществува.
— Съществува — усмихна се тя. Облегна се на кухненския плот с неприлично самодоволна усмивка на лицето и си помисли: «Джак е всичко това. Наистина».
32.
Споразумяха се да се справят с развода без намесата на адвокати. Марта реши, че това е начинът, който най-вероятно ще иМ позволи да се държи изискано, щедро и великодушно, макар Елайза да я мислеше за луда.
— Нямам нужда от адвокат, вярвам на Майкъл. Никога няма да ме остави без пари за децата.
— Марта, само преди няколко месеца ти вярваше, че той изобщо няма да те изостави. Точка.
Точка ли? Поредният американизъм. Боже, понякога ненавиждаше откровеността на Елайза. Все едно иМ изтръгваше ноктите на краката.
— Защо постъпваш така, Марта?
— Как?
— «Да си останем приятели». Никога ли не ти се иска да започнеш да чупиш чинии или да изрежеш чатала на всичките му панталони?
Често.
Марта, която в крайна сметка беше човешко същество, си беше мислила да сипе захар в резервоара на неговия бокстър. Или да изпрати по имейла на колегите му някои неудобни снимки — имаше откъде да подбере. На една от тях той беше облечен само с жакет и тиранти. Добре, той ходеше на парти, където хората се обличаха като героите от филма «Роки Хорър Шоу», обаче колетите му едва ли знаеха. Имаше и снимки от ергенския му уикенд, и други, на които беше облечен с костюма си на командос, което според нея беше глупаво (но знаеше, че според някои мъже не е така). Имаше и една, заснела от кума им, на която Майкъл беше припаднал, след като беше изпил задължителните дванайсет халби бира. Вяха обръснали цялото му тяло, освен веждите. Марта беше бясна. Повторното поникване на космите се оказа крайно неудобно и за двамата по време на медения им месец. Добре, че бяха пощадили веждите му — клопката, устроена от приятелите му, не бе навредила поне на снимките от сватбата.
Не че имаше някакво значение как изглеждаше който и да е от двамата на тези снимки. Сватбените им снимки постепенно изчезнаха от много бюфети навсякъде из страната.
Такива дребни отмъстителни постъпки бяха чиста лудост. Малки жестове, които нямаше и не можеха да премахнат болката иМ, затова бяха безсмислени.
