— Какъв е смисълът да ставам гадна? — Ядоса се на себе си, че се е разгневила. Мразеше кавгите с Майкъл, макар понякога да не успяваше да се въздържи. Наистина нямаше нужда от никаква агресивност. Какво ще постигна?
— Спокойствие.
— Моля?
— Ще се почувстваш по-добре — увери я Елайза.
— Всъщност не съм сигурна.
Да се справиш сам с развода си включваше и купуването на молби за две лири и петдесет от една книжарница на Чансъри Лейн. Марта знаеше това, защото имаше една изключително полезна Интернет страница, която напътстваше хората в процедура на развод.
Тя имаше ограничен опит с Чансъри Лейн, макар да бе прекарала в Лондон целия си съзнателен живот. Там нямаше никакви магазини и супермаркети, малко ресторанти — накратко, нищо, което да стане причина да ходи там. Знаеше, че Чансъри Лейн се намира близо до Странд, където беше Кралският съд. Знаеше го, защото гледаше новините в шест часа и често бе виждала камери, които заснемаха коментарите на оправданите обвиняеми или на техните адвокати.
Марта бутна вратата на книжарницата и някакъв звънец оповести присъствието иМ. Това беше много подло, надяваше се да се шмугне вътре незабелязано, да купи молбата и да излезе, без да привлича ничие внимание. Обиколи рафтовете, разглеждайки всякакви перфоратори и различни по големина пакети с лепенки. С учудване установи, че човек не може да купи дори папка с механизъм за защипване на листовете за цената на молба за развод. Папката струваше две лири и седемдесет и пет, освен ако не пазаруваш на едро. Цялата операция беше евтина и противно унизителна. След като обикаля из магазина като че ли цял месец. Марта осъзна, че няма да успее да намери необходимия иМ документ без помощта на продавача.
По някаква случайност той явно бе стигнал до същия извод.
— Мога ли да ви помота? — попита по-младият от двамата продавачи.
Не би трябвало да има значение, че е мъж, но всъщност имаше. В най-тежките си моменти тя вярваше (противно на всякаква логика), че те всички «са се наговорили». Че всички мъже изоставят жените си, флиртуват и не умеят да спазват клетвите, които са дали в църквата, облечени в костюм, взет под наем от «Мос Брос». Тази мисъл иМ причиняваше болка, но още по-болезнено беше съзнанието, че всъщност е направила неправилен избор.
Продавачът беше пълен и раздърпан и изглеждаше като изваден от килера подобно на възрастен учен, само най-вероятно беше на около трийсет години. Коремът му се диплеше над панталоните и напълно скриваше колана. Марта не би забелязала подобно нещо, но в момента беше трудно да погледне по-нагоре от кръста му — не искаше да среща погледа му. Когато най-сетне успя да го направи, онова, което видя, не иМ допадна. По някакъв начин този мъж се бе досетил какво иМ трябва и това му доставяше удоволствие, нямаше съмнение. Всъщност очевидната иМ болка и смущение му доставяха удоволствие.
— Бих искала да купя молба за развод — каза тя. Произнесе всяка дума отчетливо, сякаш произношението беше от изключително значение.
— Изневерява ли някоя от страните? — попита пълният продавач. Марта забеляза, че той си гризе ноктите и че пръстите му приличат на наденички. Обзалагаше се, че носи панталони изкуствена материя, макар че не можеше да види, защото краката му бяха скрити зад плота. Изобщо не иМ хареса.
— Не — каза и напрани всичко по силите си отговорът да прозвучи царствено. Искаше иМ се да може да отговори: «Да, съпругът ми спи с жена ти — какво ще кажеш». Или може би това все пак бе малко прекалено. Тя се развеждаше с Майкъл заради безотговорното му поведение и трябваше да приведе три примера. Само три.
— Ама че съм глупав, всъщност няма значение, защото формулярът е един и същ — ухили се продавачът.
Марта би искала да каже, че се е усмихнал, но всъщност той се ухили. Подозираше, че този тип се възбужда, когато пита жени като нея дали те или съпрузите им го правят с готини гаджета, обаче не разполагаше с доказателства за това. Просто му подаде парите и се опита да не обръща внимание на влажната му от пот длан.
Тъкмо се канеше да излезе от магазина, когато иМ хрумна нещо.
— По-добре ми дайте две — каза. Не я биваше в попълването на формуляри, така че сигурно щеше да допусне някаква грешка.
— Бигамията е престъпление, нали знаете — засмя се продавачът. Той нямаше никаква представа колко престъпно е четири живота, които са били неразривно свързани, да бъдат откъсната един от друг. Марта го удостои с леден поглед и напусна магазина.
Следващата крачка беше попълването на проклетия формуляр. Трябваше да даде примери за безотговорното поведение на Майкъл. Очевидно «Той не ме обича» не се броеше. Двамата спокойно бяха решили какво да пишат, като се спряха на причини за развода, които не бяха унизителни и жестоки. Според нея това също беше обидно. Причините за един развод би трябвало да са драматични и големи.
