Но… ах, но… Какво да правим в десетия случай? Какво ще стане, ако (просто в името на спора) предположим, че Хопсъм получи партида нискокачествен парфюм, или някоя нова партида сапуни съдържа за нещастие прекалено висок брой видимо деформирани продукти? Какво ще стане, ако — грубо казано — господин Хопсъм реши, че е измамен, и се оплаче? Какво ще стане, ако (подтикнат — нека предположим в името на спора — от извратена неблагодарност, предвид щедростта на контрагента му) той рече да хвърли кал по почтеното име Ракъм?
— Не се тревожи, Уилям, открих изход — казва Шугър.
— Не е възможно да има задоволителен изход — пъшка той и приема четвърта чаша бренди. — Всичко е въпрос на късмет…
— Ни най-малко, ни най-малко — успокоява го тя. — Този господин Хопсъм… случайно да знаеш дали малкото име е Матю?
— Да, казва се Матю — Уилям се мръщи от усилие да си припомни къде в изхвърлените от него книги тя би могла да открие този факт.
— Известен между приятели и като „Коня“ Хопкинс?
— Ъъъ… да.
Шугър се изкисква злобно, и бързо се отпуска на колене пред креслото му.
— Тогава, ако господин Хопсъм реши някога да ти създава проблеми — казва тя и отпуска тънките си бели ръце върху черния му панталон, — ти предлагам да прошепнеш в ухото му само две думички. — Тя се привежда към него, потупва бедрото му в нежна имитация на по-сериозни удари, и прошепва: — Ейми Хаулет.
В продължение на няколко секунди Уилям се взира в ясните й очи, обзет едновременно от съмнение и почуда, после започва да се смее на глас.
— Господи! — крещи той. — Това наистина минава всички граници!
— Ни най-малко — мърка Шугър и търка буза в скута му. — Няма граници за стремежите на мъж като теб…
Тя плъзва ръка към мястото, където по правило сега би трябвало да се напипва ерекцията му, но установява, че се е излъгала. Проведе разговора изключително успешно, проблемът с Хопсъм е разрешен, и все пак… все пак Ракъм нервничи при докосването й, смутен и отпуснат.
— Скъпи Уилям — проронва тя съчувствено, отпуска се назад, сключила скромно ръце в бухналите си поли. — Нещо продължава да те измъчва. Да, така е, виждам го ясно. Какво още има? Какво е това ужасно нещо, което те е разстроило така?
Цели двайсет секунди той се взира в Шугър със смръщено чело и се колебае. Дали пък тя не прояви прекалена настоятелност? Уилям кашля, прочиствайки гърлото си, за да произнесе следващите думи.
— Жена ми е луда — казва той най-сетне.
Шугър отдръпва леко назад глава в безмълвен израз на ужас и удивление, след като е обмислила и отхвърлила реакции от рода на: „Възможно ли е?“, „Виж ти!“ и „Какъв ужас!“. Откакто е станала проститутка, мъжете споделят с нея, че жените им са луди, но тя още не е успяла да открие подходящия отговор за такъв случай.
— Когато се оженихме, тя беше мило, добросърдечно момиче — оплаква се той, — жена, за която всеки би могъл да мечтае. Имаше някои странности, но кой ли ги няма? Не можех да предположа, че ще се превърне в кандидат за лудницата; че ще се стигне дотам, та в собствения ми дом… — той се прекъсва и притваря измъчено очи. — Беше толкова щастливо същество, когато се запознахме. А сега ме презира.
— Каква трагедия — Шугър се осмелява колебливо да положи ръка на коляното му в израз на съчувствие. Той приема жеста й. — Предполагам, че още би те обичала, ако можеше.
— Най-влудяващото е… искам да кажа, най-много ме озадачава това, че тя се изменя с всеки изминал ден. Има дни, през които е нормална като теб и мен, а после изведнъж прави или казва нещо напълно недопустимо.
— Като например…?
Гласът на Шугър е тих и ненатрапчив.
— Убедена е, че насън посещава някакъв католически манастир. Убедена е, че я пазят ангели. Казва дори, че й махали с ръка.
Шугър притиска горещата си буза към кръста му, прегръща го приятелски с надеждата, че докато вдигне отново лице, изчервяването ще е изчезнало. След като бе забелязана да се навърта около дома на Ракъмови, какво друго би могла да стори, освен да помаха в отговор на госпожа Ракъм?
— Миналата седмица се държа направо срамно, пълзеше по пода на кухнята заедно с някаква слугиня — продължава потиснато Уилям. — Наложи се да викаме лекаря. Той счита, че аз самият съм луд, щом я държа все още у дома… Но той няма представа колко мила беше тя навремето! А напоследък Агнес прекарва половината си живот в сън — или опиатите й въздействат много силно, или просто е станала ленива… И аз не знам вече, нищо не мога да разбера…
Шугър гали коляното му с равномерни движения, в които няма никаква чувственост — както би галила някое домашно животно. Чувства как между бедрата й се стича струйка кръв, но тъй или иначе явно не е съдено да разбере днес какво е отношението на Уилям Ракъм към месечното кръвотечение при жените.
— Откога… откога Агнес е толкова зле? — пита тя.
— О, кой знае какво се е въртяло в главата й дори още преди да се запознаем! Но трябва да призная, че лудостта й не беше толкова… — той стиска и разтваря пръстите на обгарялата си ръка, търсейки подходящата дума — толкова изявена преди раждането на детето.
