— О? — гласът на Шугър продължава да е почти недоловим, като шумолене на листа. — Не знаех, че имаш дете…
— Само едно — казва Уилям с въздишка. — За съжаление дъщеря.
Възмутеното трепване на Шугър е прекалено рязко, за да може да го прикрие напълно, Уилям сигурно го е почувствал — толкова плътно е притиснала буза към корема му; дано дрехите го омекотят. Наистина е странно, тя е привикнала да изслушва всевъзможни оскърбления по отношение на женския пол, да чува, че тялото й е мерзко, че дверите към ада се крият между бедрата й — но и до днес дори най-невинната забележка за безполезността на децата от женски пол я докарва до ярост. Стиснала зъби, тя се притиска по-силно към мъжа, сякаш по-силната проява на чувства ще й послужи като заклинание, с което да пропъди гнева.
— Предполагам — подема тя, за да наруши настаналото мълчание, — че заболяването на жена ти е станало причина да прекъсне връзките с повечето си приятелки?
Той хлътва още по-дълбоко в креслото, наслаждавайки се на прегръдката й.
— Знаеш ли, именно това е чудното… Така предполагах и аз, но явно съм се лъгал… Сега, точно преди откриването на сезона, тя е затрупана с покани. Направо удивително, като се има предвид колко отдавна не се е появявала в обществото…
— А в какво точно се изразява лудостта й?
— О, в какво ли не. Смее се, когато няма нищо смешно, не се смее, когато наистина има повод за смях. Говори всякакви глупости на висок глас, предупреждава хората срещу някакви невидими опасности. Веднъж се скри под масата, защото по месото, което бе сервирано за вечеря, имало кръв. Непрекъснато губи съзнание. Божичко, като си припомня колко пъти е трябвало да я отвеждам преждевременно от приеми и балове… — Шугър долавя, че той клати недоумяващо глава. Но ето, че това не е направило лошо впечатление. Върви, че разбери висшето общество!
Тя потрива ухо в корема му. Ако се съди по къркоренето, което чува, той сигурно не е ял нищо; значи алкохолът ще му развърже по-бързо езика.
— Не ти ли е минавало през ума — пита тя, — че тези покани идват заради теб?
— Заради мен ли? — Той въздиша толкова дълбоко, че главата й се повдига поне на три инча. — Никога не съм имал слабост към балове, пикници и вечеринки. Предпочитам да осигурявам сам забавленията си. Тъй или иначе, тази година съм чудовищно претрупан с работа, и надали ще имам време да се отзовавам на покани.
— А не ти ли минава през ума, че има хора, които следят твоето… стремително издигане? Ти се превърна в забележителна личност, Уилям, и то изключително бързо. Забележителните личности са търсени навсякъде. А що се отнася до поканите… хората не могат да канят само теб и да пропускат жена ти, нали?
Уилям плъзва ръце по гърба й, дланите му се отпускат върху издутината от турнюра. Шугър чувства, че е успяла да го убеди.
— Какъв наивник съм… — мърмори той. Гласът му е станал по-плътен от брендито и обзелото го успокоение. — Не съм се замислял колко много са се променили нещата…
— Не бива никога да забравяш хората, които наистина държат на теб — поучава го Шугър, която отново е започнала да гали дремещата му мъжественост. — Колкото по-богат ставаш, толкова повече хора ще се намират, които няма да се спрат пред нищо, за да спечелят благоволението ти.
Той притиска със стон главата й към скута си.
По-късно, когато след геройски извоюваната ерекция членът му се е свил отново до незначителни размери, Шугър продължава атаката си, с надеждата да постигне още нещо.
— Откога копнея за този божествен вкус — ахка тя след преживяната наслада, за да предотврати подобно спадане на повдигнатия му дух. — Толкова време те нямаше! Не можа ли да се сетиш поне веднъж за твоята малка наложница, останала тук сам–сама, без нито една рокля за смяна, примираща от копнеж по теб?
— Затрупан съм до уши… — но тя прекъсва със смях извиненията му и започва да го целува по ушите — порой от закачливи милувки, предназначен да му покаже, че не я е наскърбил. Той се кикоти, явно има гъдел — двойната му гуша се вижда ясно през брадата, когато се присвива. — Такъв ръководен пост отнема много повече време, отколкото предполагах първоначално. Историята с Хопсъм беше само едно от нещата, с което се занимавах през последните дни. А и следващите седмици няма да се по-леки. Скоро трябва да посетя моите лавандулови плантации в Мичъм, за да разбера защо…
— Лавандулови полета? — възкликва тя възбудено.
— Да…
— Местата, където наистина расте лавандулата?
— Ами да, разбира се…
— О, Уилям! Така ми се иска да ги видя! Знаеш ли, че никога не съм виждала как нещо расте — освен, разбира се, растенията в лондонските паркове? — Тя се отпуска назад, на пети, така че погледът му да пада право върху възторженото й лице. — Цяло поле с цъфнала лавандула! За теб това може да е нещо съвсем обикновено, но за твоята малка Шугър звучи като приказка! О, Уилям, би ли ме взел със себе си?
Той се гърчи, усмихва се и се мръщи едновременно. Смътни предчувствия се борят да си проправят път в замаяното му от алкохол и плътска наслада съзнание.
