По-нататък други работници спират да работят и зяпват. По времето на стария Ракъм — бащата на Уилям — такова нещо не можеше да се види. Ракъм старши предпочиташе да спестява на дамите гледката на полската работа, считайки, че това ще засегне чувствителните им сърца. Последната жена, минавала по тези полета, бе собствената му съпруга — преди да му бе сложила рога.
— Ама колко е хубаваа! — ахва една мургава жена, присвивайки очи подир нежния женствен силует.
— И ти щеше да си хубава — изсъсква друга, — ако не работеше по цял ден на полето.
— Ъъъъ! — ръмжи старецът в инвалидната количка. Миризмата на рядко сменяни дрехи и немито тяло е по-поносима на открито, когато се смесва с уханието на цели акри влажна, старателно отглеждана лавандула.
Шугър свежда глава, без да спира да бута количката, устните й почти докосват увитата му в шал глава — близо до мястото, където трябва да е ухото му.
— Хайде, хайде, полковник Лийк — казва тя. — Не забравяйте, че сме дошли тук да се забавляваме.
Но полковник Лийк не се забавлява, или поне прави всичко възможно да убеди Шугър в това. Единствено желанието да получи обещаното заплащане — шест шилинга и повече уиски само за един ден, отколкото госпожа Лийк би му позволила да изпие за месец — го възпира да се разбунтува. Той решително не изпитва желание да изпълнява ролята на нечий дядо.
— Пикае ми се.
— Може и в панталоните — казва Шугър с нежен глас. — Все едно, че сте си у дома.
— Добра душа си ти, няма що — той извива глава, обръщайки към нея едно сълзящо, зло око и част от беззъбата си, сбръчкана уста. — Имаш се за прекалено изискана, не си за Сейнт Джайлс, а, кучко?
— Не забравяй, дядо — шест шилинга и уиски.
И така, те продължават полека напред, а слънцето ги обсипва с лъчите си, докато обхождат грижовно поддържаните ниви — опората на парфюмериите „Ракъм“.
Уилям Ракъм върви спокойно, почтен и безукорен, облечен в най-хубавия си неделен костюм, въпреки че днес е сряда. Никога не би допуснал да се появи с раздърпан панталон и високи ботуши, както правеше някога баща му; съвременните парфюмерийни заводи се ръководят с умствени, а не с физически усилия, и се поддържат с помощта на писалката. Всичко, което става по тези поля, всяко навеждане на всеки работник, отрязването и на най-малкото клонче, е ръководено от неговите мисли и писмено изразени нареждания. В това поне се опитва да убеди той гостите си.
Разбира се, за него е повече от ясно, че отношенията между Шугър и стареца в инвалидната количка далеч не са толкова приятелски, колкото ги бе описала тя, но вече й е простил. Всъщност, ако двамата с полковник Лийк демонстрираха приятелска привързаност, сърцето му би се свило от ревност. Така е по-добре; астматичното хъркане на стареца не позволява работниците да чуят ясно думите му; фактът, че Шугър бута количката му, доказва близостта между двамата повече от всякакви думи.
— Би трябвало да се радвате на слънцето — упреква тя полковника, докато тримата се изкачват по лекия наклон на Бийви Хил.
Старецът кашля, опитвайки се да откърти слузта, задръстила белите ум дробове.
— Слънчевата светлина е вредна — хрипти той. — От нея се развъждат червеи в раните на войниците. А в мирно време избеляват тапетите.
Шугър продължава да търкаля този говорещ Сизифов камък нагоре по хълма и се усмихва успокоително на Уилям. „Не му обръщай внимание“, говори усмивката й. „Ние с теб разбираме истинското значение на това място — и на този ден от твоя и моя живот“.
— Точно както и предполагах — биха живели на мой гръб, като паразити, ако не ги следя какво вършат — мърмори Уилям. — Мислят си, че ще повярвам на всяка лъжа, която ми сервират.
Шугър кима съчувствено, подканяйки го да продължи.
— Били започнали да подкастрят старите храсти още преди седмици — казва той иронично. — Мен ако питат, почнали са вчера следобед! Вижте колко са хилави и неподдържани!
Шугър хвърля поглед през рамо. Според нея работниците изглеждат доста по-хилави и неподдържани от лавандуловите храсти.
— На мен всичко тук ми изглежда прекрасно — казва тя.
— Трябваше вече да са започнали да пресаждат разсада — настоява той.
— Тъкмо сега пуска най-лесно корени.
— Кхъ-кхъ-кхъ! — обажда се полковник Лийк.
— Твоите полета са много по-големи, отколкото предполагах — Шугър насочва разговора обратно към обичайните ласкателства. — Изглеждат безкрайни.
— О, но не всичко тук е мое — казва Ракъм. И тъй като са застанали на върха на хълма, той посочва надолу, към дългата редица белосани колове край един от синорите. — Това е границата, която разделя нашите от чуждите насаждения. Лавандулата расте най-добре в съседство с друга лавандула. Пчелите не правят разлика между едни плантации и други. Тези земи са собственост на шест парфюмерийни концерна — моята част е около четиридесет акра.
